текст: Яна Меламед
фото: Вячеслав Стоянов
10.07.2015г.
Тази сутрин дойде Супер Марио да събере боклукa и парите от кутията за престой. Макар че видя, че сме отстрани в гората, поиска да си платим за дето сме спали в района. Дадохме му 5 кинта, за да ни остави на мира. Благодарение на това, обаче успяваме да потеглим цял час и половина по-рано. А днес трябва да се отклоним с 24 км, за да си напазаруваме храна, защото по магистралата, по която ще продължим, няма да имаме този лукс първите няколко дни. С връщането отклонението става общо 48 км, но пък и храната ще е по-евтина, така че ни устройва.
Сравнително бързо стигаме до града Уотсън Лейк. Там първо спираме в туристическия център, където ни дават карта за Британска Колумбия и маса брошури за щата. На това място също се намира и най-богатата колекция от пътни знаци в света - над 77,000 от цял свят. Има знаци от Сърбия, от Гърция, но не и от България. Жените, които работят там, казват, че сме първите българи, които виждат. Като се прибера в къщи, ако не забравя, ще им пратя знак от България. И все пак е доста интересно как са домъкнали знаците от Европа и Азия, някои от тях са огромни, не е като нещо, което би влезнало в куфара.
Много ми е мъчно, че не можах да се обадя на братлетата, тук интернетът е много слаб, а пък и ме отрязаха от мрежата. За утеха си купуваме пържоли на офертичка и в безплатния къмпинг си устройваме пир. Относно торбата с храната, вече са две торби и шансовете ни да пречукаме някоя крадлива мечка се удвояват. А комарите тук, ооооо, копеленца гадни, адски са зли и са адски много и нищо не ги пъди, като някакви ужасни мутанти. В “Гадни копилета 2” Тарантино е поканил комари за главните роли.
фото: Вячеслав Стоянов
10.07.2015г.
Тази сутрин дойде Супер Марио да събере боклукa и парите от кутията за престой. Макар че видя, че сме отстрани в гората, поиска да си платим за дето сме спали в района. Дадохме му 5 кинта, за да ни остави на мира. Благодарение на това, обаче успяваме да потеглим цял час и половина по-рано. А днес трябва да се отклоним с 24 км, за да си напазаруваме храна, защото по магистралата, по която ще продължим, няма да имаме този лукс първите няколко дни. С връщането отклонението става общо 48 км, но пък и храната ще е по-евтина, така че ни устройва.
Сравнително бързо стигаме до града Уотсън Лейк. Там първо спираме в туристическия център, където ни дават карта за Британска Колумбия и маса брошури за щата. На това място също се намира и най-богатата колекция от пътни знаци в света - над 77,000 от цял свят. Има знаци от Сърбия, от Гърция, но не и от България. Жените, които работят там, казват, че сме първите българи, които виждат. Като се прибера в къщи, ако не забравя, ще им пратя знак от България. И все пак е доста интересно как са домъкнали знаците от Европа и Азия, някои от тях са огромни, не е като нещо, което би влезнало в куфара.
Много ми е мъчно, че не можах да се обадя на братлетата, тук интернетът е много слаб, а пък и ме отрязаха от мрежата. За утеха си купуваме пържоли на офертичка и в безплатния къмпинг си устройваме пир. Относно торбата с храната, вече са две торби и шансовете ни да пречукаме някоя крадлива мечка се удвояват. А комарите тук, ооооо, копеленца гадни, адски са зли и са адски много и нищо не ги пъди, като някакви ужасни мутанти. В “Гадни копилета 2” Тарантино е поканил комари за главните роли.
11.07.2015г.
Мокро и влажно, цяла нощ валя, а на сутринта няма слънце. Проклетите комари вече са на масата и ни чакат за закуска, копеленца. След закуска си купуваме газ за четири лоса и три бобъра (картинките на тукашните долари), демек 1,15$. Винаги e много смешно като спрем на бензиностанция, хората се чудят какво ще я правим тази газ.
За Британска Колумбия сме избрали да се движим по магистрала Стюърт-Касиър, което без да знаем се оказва отличен избор. За разлика от магистрала Аляска, тук трафикът почти го няма, пък и пътчето е много симпатично и китно. Другото много хубаво нещо е, че чудовищните камиони тук са мънички, чудовищни камиончета.
В първите 60 км по тази магистрала и от двете ни страни гората е изгоряла, а земята е покрита с розов килим от диви рози, красива гледка на живота след смъртта. Много е красиво тук в Британска Колумбия, интересно е как пейзажа моментално се промени в момента, в който минахме границата, тук е приказно и вълшебно с една особена атмосфера, която се носи във въздуха. Също така, в момента, в който минахме границата, ягодите вече са зрели и огромни, някои са даже с размерите на градински ягоди. Съдейки по огромните, червени купчини по пътя и мечките доста им се радват. Времето само е доста непостоянно, но поне са кратки валежи, които не ни притесняват особено. Следобед обаче се изваля как си требе, мощно и напоително. Ние извадихме късмет, защото в този момент тамън си намерихме подслон под навеса за дърва на някаква зимна кабина. Единственото неудобство е, че и проклетите комари там се криеха, копеленца.
Вече поизморени от язденето на камили, стигаме езеро Боя. Това е най-красивото планинско езеро, което някога съм виждала. Водата е кристална, светло, светло синя на цвят, а през нея се вижда чисто бялото дъно, където плуват рибки. За съжаление хората са си присвоили това райско кътче и искат 20$, за да останеш, интересно, а природата нищо не иска в замяна, оставила го е за всички. Струва ми се доста нечестно, поне да бяха оставили безплатен кът за хора, които не могат да си позволят. Макар че и да можех, нямаше да дам толкова много пари при положение, че не получавам нищо освен маса.
Решаваме само да вечеряме тук и да се махаме. По това време тръгва на обиколка жената, която събира таксата, тя ни казва, че на колела вземала само 10$, абе жено 10$ за какво? Принципно е мило от нейна страна, че прави отстъпка, но не сме съгласни. На 500 метра от къмпинга опъваме палатката. Там грее слънце и е топличко, а не влажно и усойно, като на платената земя.
Мокро и влажно, цяла нощ валя, а на сутринта няма слънце. Проклетите комари вече са на масата и ни чакат за закуска, копеленца. След закуска си купуваме газ за четири лоса и три бобъра (картинките на тукашните долари), демек 1,15$. Винаги e много смешно като спрем на бензиностанция, хората се чудят какво ще я правим тази газ.
За Британска Колумбия сме избрали да се движим по магистрала Стюърт-Касиър, което без да знаем се оказва отличен избор. За разлика от магистрала Аляска, тук трафикът почти го няма, пък и пътчето е много симпатично и китно. Другото много хубаво нещо е, че чудовищните камиони тук са мънички, чудовищни камиончета.
В първите 60 км по тази магистрала и от двете ни страни гората е изгоряла, а земята е покрита с розов килим от диви рози, красива гледка на живота след смъртта. Много е красиво тук в Британска Колумбия, интересно е как пейзажа моментално се промени в момента, в който минахме границата, тук е приказно и вълшебно с една особена атмосфера, която се носи във въздуха. Също така, в момента, в който минахме границата, ягодите вече са зрели и огромни, някои са даже с размерите на градински ягоди. Съдейки по огромните, червени купчини по пътя и мечките доста им се радват. Времето само е доста непостоянно, но поне са кратки валежи, които не ни притесняват особено. Следобед обаче се изваля как си требе, мощно и напоително. Ние извадихме късмет, защото в този момент тамън си намерихме подслон под навеса за дърва на някаква зимна кабина. Единственото неудобство е, че и проклетите комари там се криеха, копеленца.
Вече поизморени от язденето на камили, стигаме езеро Боя. Това е най-красивото планинско езеро, което някога съм виждала. Водата е кристална, светло, светло синя на цвят, а през нея се вижда чисто бялото дъно, където плуват рибки. За съжаление хората са си присвоили това райско кътче и искат 20$, за да останеш, интересно, а природата нищо не иска в замяна, оставила го е за всички. Струва ми се доста нечестно, поне да бяха оставили безплатен кът за хора, които не могат да си позволят. Макар че и да можех, нямаше да дам толкова много пари при положение, че не получавам нищо освен маса.
Решаваме само да вечеряме тук и да се махаме. По това време тръгва на обиколка жената, която събира таксата, тя ни казва, че на колела вземала само 10$, абе жено 10$ за какво? Принципно е мило от нейна страна, че прави отстъпка, но не сме съгласни. На 500 метра от къмпинга опъваме палатката. Там грее слънце и е топличко, а не влажно и усойно, като на платената земя.
12.07.2015г.
Чудна сутрин със слънце и синьо небе. Интересно как хората, които дойдоха в 9 вечерта и платиха 20$ се изнизват в 7 сутринта. Ако бях платила и денят обещаваше слънце, със сигурност щях да остана да се къпя във водата. Туристите са странни птици, тук особено. По-скоро дефилират с огромните си каравани, коли и играчки, гледайки да похарчат, колкото се може повече пари. Спрат ли с къщите си, не излизат от тях, напускат ги само, за да си разходят микроскопичните кученца и да си налеят гориво. С парите, които тези хора харчат за една ваканция, моето семейство сигурно би живяло 5-6 години.
Ние решаваме да отложим закуската за следващия град по пътя. Аз искам да приготвя една ягодова вкусотийка.
За мен днешният ден е малко мъчителен, просто, защото е този момент в месеца. Слав пък бърза напред, може би е ядосан на себе си, защото се връща 3 км за въжето, което забрави. Така той профуча покрай един жив храст, без да обърне внимание, че там има мечка. Когато аз минавах от там, тя вече беше на една ръка разстояние от мен и въобще не й пукаше, че съм страшилище за мечки. Явно само гризлитата се плашат толкова лесно. Черните са нахални. Тази, например, от къде знае, че нямам пушка и няма да я направя на наденици? Поне вече нося спрея за мечки и е на едно пресягане разстояние. Мечки, пазете се, освен ако не знаете как да се борите с психическата травма или пък нямате хапчета за нервно болни. (знам, че спреят ги сдухва за дълго време)
В град Езеро добра надежда спираме за закуска и слънце. Точно сме приключили и си пием кафето, когато идва един див кон на име Зефел. Научаваме, че той вече от 16 г. живее в града. В началото бил проклетник и гонил хората по улиците, но с времето се кротнал. В момента е просто нахалник, който разхвърля боклук и си завира главата в отворени прозорци и зяпа хората вътре. Зефел първо ни измива съдовете, а после започва да се отърква и омилква у 4olix’a. Личи си, че са му извратени намеренията, станал му е и се кани да ми изчука колелото. Изгонвам го с грозен скандал, дано се засрами от себе си.
Следващото градче по пътя ни е Джейд Сити. Старо миньорско градче с общо 7 къщи, но пък развиват страхотен бизнес с магазина си за сувенири. Продават се камъни, вкаменили се дървета и каменни бижута. Харесва ми как приканват всички да се отбият в магазина. На магистралата има табелка “безплатно кафе”, а не “магазин за сувенири”. Ние като видни авантаджии също влизаме, заради безплатното кафе, пък и има хубава маса за втора закуска.
Пътят ни продължава покрай голяма серия красиви езера. За финал намираме супер място за почивка с масички и тоалетна до кристално чиста река. Принципно е забранено да се остава за през нощта, но ако някой има проблем, първо би отишъл при караваната от другата страна на реката, където също има място за отдих.
Опъваме къщичката, вали, готвим, вали, ядем, вали, моткаме се, вали, крием храната. Малко преди да си легнем идва и съсед с кола.
Чудна сутрин със слънце и синьо небе. Интересно как хората, които дойдоха в 9 вечерта и платиха 20$ се изнизват в 7 сутринта. Ако бях платила и денят обещаваше слънце, със сигурност щях да остана да се къпя във водата. Туристите са странни птици, тук особено. По-скоро дефилират с огромните си каравани, коли и играчки, гледайки да похарчат, колкото се може повече пари. Спрат ли с къщите си, не излизат от тях, напускат ги само, за да си разходят микроскопичните кученца и да си налеят гориво. С парите, които тези хора харчат за една ваканция, моето семейство сигурно би живяло 5-6 години.
Ние решаваме да отложим закуската за следващия град по пътя. Аз искам да приготвя една ягодова вкусотийка.
За мен днешният ден е малко мъчителен, просто, защото е този момент в месеца. Слав пък бърза напред, може би е ядосан на себе си, защото се връща 3 км за въжето, което забрави. Така той профуча покрай един жив храст, без да обърне внимание, че там има мечка. Когато аз минавах от там, тя вече беше на една ръка разстояние от мен и въобще не й пукаше, че съм страшилище за мечки. Явно само гризлитата се плашат толкова лесно. Черните са нахални. Тази, например, от къде знае, че нямам пушка и няма да я направя на наденици? Поне вече нося спрея за мечки и е на едно пресягане разстояние. Мечки, пазете се, освен ако не знаете как да се борите с психическата травма или пък нямате хапчета за нервно болни. (знам, че спреят ги сдухва за дълго време)
В град Езеро добра надежда спираме за закуска и слънце. Точно сме приключили и си пием кафето, когато идва един див кон на име Зефел. Научаваме, че той вече от 16 г. живее в града. В началото бил проклетник и гонил хората по улиците, но с времето се кротнал. В момента е просто нахалник, който разхвърля боклук и си завира главата в отворени прозорци и зяпа хората вътре. Зефел първо ни измива съдовете, а после започва да се отърква и омилква у 4olix’a. Личи си, че са му извратени намеренията, станал му е и се кани да ми изчука колелото. Изгонвам го с грозен скандал, дано се засрами от себе си.
Следващото градче по пътя ни е Джейд Сити. Старо миньорско градче с общо 7 къщи, но пък развиват страхотен бизнес с магазина си за сувенири. Продават се камъни, вкаменили се дървета и каменни бижута. Харесва ми как приканват всички да се отбият в магазина. На магистралата има табелка “безплатно кафе”, а не “магазин за сувенири”. Ние като видни авантаджии също влизаме, заради безплатното кафе, пък и има хубава маса за втора закуска.
Пътят ни продължава покрай голяма серия красиви езера. За финал намираме супер място за почивка с масички и тоалетна до кристално чиста река. Принципно е забранено да се остава за през нощта, но ако някой има проблем, първо би отишъл при караваната от другата страна на реката, където също има място за отдих.
Опъваме къщичката, вали, готвим, вали, ядем, вали, моткаме се, вали, крием храната. Малко преди да си легнем идва и съсед с кола.
Повече снимки може да видите тук: www.facebook.com/cycle4recycle
моля, споделяйте за нас :)
моля, споделяйте за нас :)
