текст: Яна Меламед
редакция: Невена Червенакова
фото: Вячеслав Стоянов
18.12.15г.
Паркът, в който спим в момента, е първият в Америка, където няма табелка указваща работното му време. Цяла нощ идваха разни хора, за да кесят и да си говорят. Това направи нощта малко неспокойна, но всичко бе наред. Единственото, което ни тормози константно бе първо миризмата на мокра и спарена палатка и второ - комарите, които нахлуха вътре в спалнята ни. За два месеца без буболечки загубихме навика да очистваме всички копеленца, които са проникнали в палатката. Както казва Слав: "Който влезне, не излиза!"
Ставаме сутринта и убиваме всички наяли се вече комари. Излизаме и от палатката, а навън вали, ма яко вали. Бавно закусихме, редихме багажа, накрая даже разгряхме с една обиколка на парка. Най-накрая спря и да вали. Вече е към обед, така че няма да стигнем далеч днес и решихме просто да се спрем в едно градче на 48 км от нас, там има библиотека. Също и се разбрахме, че ако видим нещо готино по пътя, ще се спрем там. Караме си ние и се кефим, всичко е много готино, но става време за втора закуска и стомасите започват да се обаждат. Започваме да се оглеждаме за удобно за нас местенце. Видяхме много яки неща като стара, стара, престара бензиностанция с първото лого на "Кока-Кола". После видяхме една автоморга, забравена и закрита вече от храсти и дръвчета. Там лежат в мир коли от зората на автомобилите. Макар купищата желязо, всичко изглежда някак хармонично и на място, може би заради начина, по който природата се е промъкнала навсякъде около и в колите. Следващото нещо, което видяхме е църква с барбекю и купища дърва. За момент се колебаем дали да се спрем тук и да опечем хляб, еклери и пица или просто да хапнем набързо. Кога друг път ще е толкова удобно да печем, каквото и да било в полеви условия. Разбира се се спираме за хляб, пица и еклери.
Запретваме ръкави и започваме да действаме по въпроса с тестото за пица и еклери и тестото за хляб, огъня и всичко там. Слав отиде да се изпикае в храстите и се върна с една гигантска тиква. Там в храстите е пълно със захвърлени тикви. От доста време гледаме тикви се търкалят навсякъде. Хората просто безцеремонно изхвърлиха есенната украса и извадиха коледната. Странно ми е как никой не си казва, "Абе, ние можем да ги изядем тези тикви, вместо да ги хвърляме". Иначе е забавно как тук се украсява за всичко, което се сети човек, и то се украсява от до. Та да се върна на тиквата, и нея ще я печем на грила.
След три часа готвене, имаме четири гозби. Това може да се приеме като суха тренировка за Бъдни вечер и седемте постни яденета. Малко след като потеглихме си дадохме сметка, че скоро ще се стъмни и трябва да намерим място за спане. Караме по едно пътче, а от двете ни страни само мочурища и дървета растящи по средата на водата. Всичко се промени за няколко дни, растения, животни, насекоми. Готино е всеки път, когато сменим средата. Кефим се, сякаш сега сме тръгнали.
Автоматично се отклоняваме, следвайки една табелка, показваща къде можем да си спуснем лодката в реката. Мястото е много готино, веднага се заехме с дейности, с които да оползотворим оставащите час и половина светлина. Слав лови риба, а аз се радвам на новите боички върху един кашон. Стъмни се неусетно и опънахме палатката. Тук на юг вечерите са по-различни, някак по-магични с много красива лунна светлина.
редакция: Невена Червенакова
фото: Вячеслав Стоянов
18.12.15г.
Паркът, в който спим в момента, е първият в Америка, където няма табелка указваща работното му време. Цяла нощ идваха разни хора, за да кесят и да си говорят. Това направи нощта малко неспокойна, но всичко бе наред. Единственото, което ни тормози константно бе първо миризмата на мокра и спарена палатка и второ - комарите, които нахлуха вътре в спалнята ни. За два месеца без буболечки загубихме навика да очистваме всички копеленца, които са проникнали в палатката. Както казва Слав: "Който влезне, не излиза!"
Ставаме сутринта и убиваме всички наяли се вече комари. Излизаме и от палатката, а навън вали, ма яко вали. Бавно закусихме, редихме багажа, накрая даже разгряхме с една обиколка на парка. Най-накрая спря и да вали. Вече е към обед, така че няма да стигнем далеч днес и решихме просто да се спрем в едно градче на 48 км от нас, там има библиотека. Също и се разбрахме, че ако видим нещо готино по пътя, ще се спрем там. Караме си ние и се кефим, всичко е много готино, но става време за втора закуска и стомасите започват да се обаждат. Започваме да се оглеждаме за удобно за нас местенце. Видяхме много яки неща като стара, стара, престара бензиностанция с първото лого на "Кока-Кола". После видяхме една автоморга, забравена и закрита вече от храсти и дръвчета. Там лежат в мир коли от зората на автомобилите. Макар купищата желязо, всичко изглежда някак хармонично и на място, може би заради начина, по който природата се е промъкнала навсякъде около и в колите. Следващото нещо, което видяхме е църква с барбекю и купища дърва. За момент се колебаем дали да се спрем тук и да опечем хляб, еклери и пица или просто да хапнем набързо. Кога друг път ще е толкова удобно да печем, каквото и да било в полеви условия. Разбира се се спираме за хляб, пица и еклери.
Запретваме ръкави и започваме да действаме по въпроса с тестото за пица и еклери и тестото за хляб, огъня и всичко там. Слав отиде да се изпикае в храстите и се върна с една гигантска тиква. Там в храстите е пълно със захвърлени тикви. От доста време гледаме тикви се търкалят навсякъде. Хората просто безцеремонно изхвърлиха есенната украса и извадиха коледната. Странно ми е как никой не си казва, "Абе, ние можем да ги изядем тези тикви, вместо да ги хвърляме". Иначе е забавно как тук се украсява за всичко, което се сети човек, и то се украсява от до. Та да се върна на тиквата, и нея ще я печем на грила.
След три часа готвене, имаме четири гозби. Това може да се приеме като суха тренировка за Бъдни вечер и седемте постни яденета. Малко след като потеглихме си дадохме сметка, че скоро ще се стъмни и трябва да намерим място за спане. Караме по едно пътче, а от двете ни страни само мочурища и дървета растящи по средата на водата. Всичко се промени за няколко дни, растения, животни, насекоми. Готино е всеки път, когато сменим средата. Кефим се, сякаш сега сме тръгнали.
Автоматично се отклоняваме, следвайки една табелка, показваща къде можем да си спуснем лодката в реката. Мястото е много готино, веднага се заехме с дейности, с които да оползотворим оставащите час и половина светлина. Слав лови риба, а аз се радвам на новите боички върху един кашон. Стъмни се неусетно и опънахме палатката. Тук на юг вечерите са по-различни, някак по-магични с много красива лунна светлина.
|
|
19.12.15г.
Бррр, много студена сутрин, направо не ни се излиза от чувалите, а сме будни от много време. Още от 4:30 ч. сутринта идват хора с лодки, за да влизат в реката. Процесът по стоварване на лодката в реката се оказа адски шумен, съпроводен от крясъци и напътствия. Събираме лагера и се местим от другата страна на поляната, където има огнище, за да опечем улова на Слав.
Започваме кафето, а вече хората се връщат, с каквото там са ловували. Една лодка се върна, после втора, трета, паркингът започна да се празни, а ние още дори не пием кафе. Едни пичове се опитват да ни подарят една патица, която са хванали. Казвам "опитват", защото ние не им разбираме южняшкото мъмлене, а те изобщо не ни разбират какъв език говорим. С жестове и мъмлене ни обясниха, че дошли много късно с лодката и успяли да хванат само една малка патка. После ни питат от къде сме тръгнали. Винаги хората се вълнуват да чуят, че сме тръгнали от Аляска. В тези моменти забравят, че сме чужденци и ни пробутват местни шеги.
- Е, нищо чудно, че сте тръгнали към Флорида, поне една зима да изкарате, като нормални хора! Ха,ха,хаахаха! - викат ни те
- Дааа, на светло и топло, можем даже да пием кокоси на плажа! - вживявам се аз.
Когато най-накрая сме готови да тръгваме е 9:30 ч., а температурата не се е променила особено. Започва и един зъл насрещен вятър. Сега вече слънцето няма никакъв шанс да стопли пръстите на ръцете и краката ни.
Минаваме през селски район в този щат и няма нищо друго освен ферми и мини градчета. Това е гот, защото прави спането по-лесно. Като стана дума за спане, спираме на поляната зад една църква, където още грее слънце, но това е само лъжовно, същия клинч си е. Слав се заема с вечерята днес, а аз опъвам палатката. Всеки момент ще кристализирам, трябва да се пъхна в чувала за малко поне.
Когато лягаме, официално, от всички страни се чува кучешки лай. Това за мен става отличителен белег на юга. Хората имат по две, по три кучета, някои доста повече. И всички кучета тичат свободни по пътищата, заедно с големите камиони.
Бррр, много студена сутрин, направо не ни се излиза от чувалите, а сме будни от много време. Още от 4:30 ч. сутринта идват хора с лодки, за да влизат в реката. Процесът по стоварване на лодката в реката се оказа адски шумен, съпроводен от крясъци и напътствия. Събираме лагера и се местим от другата страна на поляната, където има огнище, за да опечем улова на Слав.
Започваме кафето, а вече хората се връщат, с каквото там са ловували. Една лодка се върна, после втора, трета, паркингът започна да се празни, а ние още дори не пием кафе. Едни пичове се опитват да ни подарят една патица, която са хванали. Казвам "опитват", защото ние не им разбираме южняшкото мъмлене, а те изобщо не ни разбират какъв език говорим. С жестове и мъмлене ни обясниха, че дошли много късно с лодката и успяли да хванат само една малка патка. После ни питат от къде сме тръгнали. Винаги хората се вълнуват да чуят, че сме тръгнали от Аляска. В тези моменти забравят, че сме чужденци и ни пробутват местни шеги.
- Е, нищо чудно, че сте тръгнали към Флорида, поне една зима да изкарате, като нормални хора! Ха,ха,хаахаха! - викат ни те
- Дааа, на светло и топло, можем даже да пием кокоси на плажа! - вживявам се аз.
Когато най-накрая сме готови да тръгваме е 9:30 ч., а температурата не се е променила особено. Започва и един зъл насрещен вятър. Сега вече слънцето няма никакъв шанс да стопли пръстите на ръцете и краката ни.
Минаваме през селски район в този щат и няма нищо друго освен ферми и мини градчета. Това е гот, защото прави спането по-лесно. Като стана дума за спане, спираме на поляната зад една църква, където още грее слънце, но това е само лъжовно, същия клинч си е. Слав се заема с вечерята днес, а аз опъвам палатката. Всеки момент ще кристализирам, трябва да се пъхна в чувала за малко поне.
Когато лягаме, официално, от всички страни се чува кучешки лай. Това за мен става отличителен белег на юга. Хората имат по две, по три кучета, някои доста повече. И всички кучета тичат свободни по пътищата, заедно с големите камиони.
|
|
20.12.15г.
И днес утрото е вледеняващо, има скреж по палатката и по пижамата на конете. Нямаме нито газ, нито вода, така че бързо потегляме към града, за да си набавим необходимото. Следващата ни мисия е да се заредим с ток и интернет. Влизаме в един Макдоналдс, както и миналата неделя. Пием кафе и търсим някой, при който да се изкъпем по пътя. Тук няма никой и нищо. Имаме само една възможност, която е за утре, според разстоянието, но си заслужава да се пробваме. Какво пък, може и да стане.
Точно осъзнахме, че сме по средата на нищото и при нас дойде един човек. Разпита ни регулярните въпроси на бързо, след което сложи ръка на масата, върху малкото ни компютърче и каза една молитва за нас. След това се обърна и си тръгна без нищо повече да продума. Остави ни в шах. Не знаем какво да направим или да кажем, смотолевихме само едно "Благодаря", но не знаем дали човек трябва да благодари дори, ако някой се моли за него. Просто ей така, 8 ч. сутринта в Макдоналдс, по средата на нищото, неделя сутрин. Може би пък точно, защото е неделя сутрин. Това сигурно е свещеникът и се разгрява за молитвата след служба, знам ли.
Преди да излезнем от този град, отиваме да си купим захар. Пред магазина един мексиканец с децата си много се изкефи. Снима се с нас и каза, че ще пази снимката до края на живота си. После ни даде пари и отиде да прави коледен пазар. Много е приятно, когато от време на време срещнем някой, който остава вдъхновен след срещата ни. Толкова много хора са се размечтали и усмихнали след нас. Това е по-ценно може би от презентациите и проекта ни. Едно истинско доказателство, че носим нещо хубаво за много хора.
Най-накрая идва и закуската. Опъваме простор да сушим, след което готвим, ядем, гълъбим и стана 100 часа. Денят е преполовен,а сме минали само 30 км. Трябва ни вода и място за спане сега.
Слънцето започва да слиза, а тук не става и там не може, и вода няма, и каше няма, всичко е частна собственост. Молим един тегав чичо за вода, не му се иска, но все пак е бил на църква днес и ни разрешава да се обслужим на градинския маркуч. Питаме го къде можем да се присламчим за през нощта. Все пак тук се продават пушки в супер-маркетите. Чичото вика: "Де да знам, аз си имам къща тук, не спя в горите." Винаги има нещичко, продължаваме да се състезаваме със слънцето. И тук и там, и все нищичко. Накрая в посока север, гонени от две кучета намерихме една горичка, частна, но е далече от всичко, ако се наложи ще се обясняваме. А да, кучетата, супер дълго ни гониха и искаха да ни гризнат по глезените. Много тъпи и досадни, накрая извадих точилката, за да ги заплашвам. Е, не се наложи да ги налагам, но поне бяхме забавна гледка за колите, които ни разминаваха.
И днес утрото е вледеняващо, има скреж по палатката и по пижамата на конете. Нямаме нито газ, нито вода, така че бързо потегляме към града, за да си набавим необходимото. Следващата ни мисия е да се заредим с ток и интернет. Влизаме в един Макдоналдс, както и миналата неделя. Пием кафе и търсим някой, при който да се изкъпем по пътя. Тук няма никой и нищо. Имаме само една възможност, която е за утре, според разстоянието, но си заслужава да се пробваме. Какво пък, може и да стане.
Точно осъзнахме, че сме по средата на нищото и при нас дойде един човек. Разпита ни регулярните въпроси на бързо, след което сложи ръка на масата, върху малкото ни компютърче и каза една молитва за нас. След това се обърна и си тръгна без нищо повече да продума. Остави ни в шах. Не знаем какво да направим или да кажем, смотолевихме само едно "Благодаря", но не знаем дали човек трябва да благодари дори, ако някой се моли за него. Просто ей така, 8 ч. сутринта в Макдоналдс, по средата на нищото, неделя сутрин. Може би пък точно, защото е неделя сутрин. Това сигурно е свещеникът и се разгрява за молитвата след служба, знам ли.
Преди да излезнем от този град, отиваме да си купим захар. Пред магазина един мексиканец с децата си много се изкефи. Снима се с нас и каза, че ще пази снимката до края на живота си. После ни даде пари и отиде да прави коледен пазар. Много е приятно, когато от време на време срещнем някой, който остава вдъхновен след срещата ни. Толкова много хора са се размечтали и усмихнали след нас. Това е по-ценно може би от презентациите и проекта ни. Едно истинско доказателство, че носим нещо хубаво за много хора.
Най-накрая идва и закуската. Опъваме простор да сушим, след което готвим, ядем, гълъбим и стана 100 часа. Денят е преполовен,а сме минали само 30 км. Трябва ни вода и място за спане сега.
Слънцето започва да слиза, а тук не става и там не може, и вода няма, и каше няма, всичко е частна собственост. Молим един тегав чичо за вода, не му се иска, но все пак е бил на църква днес и ни разрешава да се обслужим на градинския маркуч. Питаме го къде можем да се присламчим за през нощта. Все пак тук се продават пушки в супер-маркетите. Чичото вика: "Де да знам, аз си имам къща тук, не спя в горите." Винаги има нещичко, продължаваме да се състезаваме със слънцето. И тук и там, и все нищичко. Накрая в посока север, гонени от две кучета намерихме една горичка, частна, но е далече от всичко, ако се наложи ще се обясняваме. А да, кучетата, супер дълго ни гониха и искаха да ни гризнат по глезените. Много тъпи и досадни, накрая извадих точилката, за да ги заплашвам. Е, не се наложи да ги налагам, но поне бяхме забавна гледка за колите, които ни разминаваха.
21.12.15г.
Макар готина сутрин, небето вещае дъжд. Събираме багажа, готвим и рисуваме, сякаш дъждът ще ни почака. Вземаме решение да потърсим място с интернет и там да се покрием.
Потегляме, сигурно онези кучета от вчера ще ни подгонят в момента, в който ни зърнат отново. Решаваме да профучим с мръсна газ покрай тях, за да не им дадем шанс да ни подгоният пак. Кучетата дори не разбраха какво се случи, влак ли бе, самолет ли бе, май бе супер мен.
В първото подобие на град се оглеждаме за място, което да удовлетворява нуждите ни. Библиотеката е на добро каше, но интернетът е спрян. Ще се преместим с 30 км до следващото градче.
Все повече камиони с дървесина ни задминават, явно сме в дърводобивен район. Горите около нас са подредени и съвършенни, засадени от хора преди може би 60-70 години с цел да бъдат отсечени. Това е изключително мащабен проект, до където ни стига погледа, гори, гори, гори. Млади гори, стари гори, току що засадени гори. Още не сме се изморили да се изумяваме как е помислено за всичко в тази държава.
В следващото градче намираме библиотека, има си компютри и всичко. Влизаме и се захващаме с наща си работа, точно когато ни писна и се изморихме, получихме известие, че има къде да се изкъпем тази вечер. Ура! Веднага потегляме, мястото е едва на 4 км от нас. Само след миг сме там и чукаме на вратата. Посреща ни 10 годишно хлапе с парцал за бърсане на под. Казваме си случая, малкият се обажда по телефона и ни пуска да влезнем. Дава ни кърпи и ни показва душа. Вътре се запознаваме и с брата, на 12 години. Двамата адски много си приличат и ние си изграждаме представа как ще изглежда бащата, когато се запознаем и с него. В този момент още не знаем, че Лий, бащата, всъщност е доведен баща.
Седим в кухнята и слушаме диск с коледни песни, докато си говорим с децата. Чува се шумен двигател на кола и Лий се прибира от работа. Влиза един огромен мъж, висок и дебел с глава като яйце и изписано лице. Нищо общо с това, което си представяхме. Едвам се сдържаме да не се разсмеем. Лий е купил адски много кайма за хамбургери, картофки и хлебчета. Идва си и майката, която веднага се захваща с храната. Лий е поканил на гости един негов приятел, полякът Себастиян. Решил, че ще ни е забавно да се запознаем, защото сме от Източна Европа. Макар смешен на вид, Лий е добър човек и е душица. Себастиян е определено забавен избор за компания тази вечер. Дошъл в Америка преди 8 г., за да сбъдне мечтата си да стане част от американската армия. Съвсем скоро ще сбъдне мечтата си.
Много забавни разговори се подхвърлят на масата. Най-много ми харесва, когато Лий разказва история. Например:
“Мойте байк трипове са много скромни, съвсем не, като вашия. Обикновено моля някой приятел веднъж, дваж годишно да ме метне на 200-300 мили от тук и бързо се връщам обратно. Обикновенно не ползвам warmshowers за спане, ходя на Bed & Breakfast. Веднъж останах при един тип, тамън му платих, вечерях и се къпах, когато той ми каза, че не мога да си вкарам колелото и багажа вътре, защото са кални. А аз дори нямах заключалка. Е, на сутринта колелото си беше там де.”
Или когато разказа:
“Веднъж точно потеглих от вкъщи, мислех да карам около седмица. Не бях минал и 30 мили, когато един питбул ме нападна, захапа ме за крака, повали ме от колелото и си фраснах здраво главата, даже счупих каската и потече кръв. Обадих се на жена ми да дойде да ме вземе и да ме закара в болница. Бая ме шиха, и крака, и главата… хахаха”
Такива са историите на Лий!
Стана време и за вечеря. Има бъргъри на корем за всички. Страшно много храна и много вкусна храна.
Не знам заради нас ли, или какво, но малкият с парцала тази вечер събра кураж, за да спи в палатка на двора. Искал да го направи от около 3-4 месеца и все не събирал кураж. Брат му много го бъзика за това.
Макар готина сутрин, небето вещае дъжд. Събираме багажа, готвим и рисуваме, сякаш дъждът ще ни почака. Вземаме решение да потърсим място с интернет и там да се покрием.
Потегляме, сигурно онези кучета от вчера ще ни подгонят в момента, в който ни зърнат отново. Решаваме да профучим с мръсна газ покрай тях, за да не им дадем шанс да ни подгоният пак. Кучетата дори не разбраха какво се случи, влак ли бе, самолет ли бе, май бе супер мен.
В първото подобие на град се оглеждаме за място, което да удовлетворява нуждите ни. Библиотеката е на добро каше, но интернетът е спрян. Ще се преместим с 30 км до следващото градче.
Все повече камиони с дървесина ни задминават, явно сме в дърводобивен район. Горите около нас са подредени и съвършенни, засадени от хора преди може би 60-70 години с цел да бъдат отсечени. Това е изключително мащабен проект, до където ни стига погледа, гори, гори, гори. Млади гори, стари гори, току що засадени гори. Още не сме се изморили да се изумяваме как е помислено за всичко в тази държава.
В следващото градче намираме библиотека, има си компютри и всичко. Влизаме и се захващаме с наща си работа, точно когато ни писна и се изморихме, получихме известие, че има къде да се изкъпем тази вечер. Ура! Веднага потегляме, мястото е едва на 4 км от нас. Само след миг сме там и чукаме на вратата. Посреща ни 10 годишно хлапе с парцал за бърсане на под. Казваме си случая, малкият се обажда по телефона и ни пуска да влезнем. Дава ни кърпи и ни показва душа. Вътре се запознаваме и с брата, на 12 години. Двамата адски много си приличат и ние си изграждаме представа как ще изглежда бащата, когато се запознаем и с него. В този момент още не знаем, че Лий, бащата, всъщност е доведен баща.
Седим в кухнята и слушаме диск с коледни песни, докато си говорим с децата. Чува се шумен двигател на кола и Лий се прибира от работа. Влиза един огромен мъж, висок и дебел с глава като яйце и изписано лице. Нищо общо с това, което си представяхме. Едвам се сдържаме да не се разсмеем. Лий е купил адски много кайма за хамбургери, картофки и хлебчета. Идва си и майката, която веднага се захваща с храната. Лий е поканил на гости един негов приятел, полякът Себастиян. Решил, че ще ни е забавно да се запознаем, защото сме от Източна Европа. Макар смешен на вид, Лий е добър човек и е душица. Себастиян е определено забавен избор за компания тази вечер. Дошъл в Америка преди 8 г., за да сбъдне мечтата си да стане част от американската армия. Съвсем скоро ще сбъдне мечтата си.
Много забавни разговори се подхвърлят на масата. Най-много ми харесва, когато Лий разказва история. Например:
“Мойте байк трипове са много скромни, съвсем не, като вашия. Обикновено моля някой приятел веднъж, дваж годишно да ме метне на 200-300 мили от тук и бързо се връщам обратно. Обикновенно не ползвам warmshowers за спане, ходя на Bed & Breakfast. Веднъж останах при един тип, тамън му платих, вечерях и се къпах, когато той ми каза, че не мога да си вкарам колелото и багажа вътре, защото са кални. А аз дори нямах заключалка. Е, на сутринта колелото си беше там де.”
Или когато разказа:
“Веднъж точно потеглих от вкъщи, мислех да карам около седмица. Не бях минал и 30 мили, когато един питбул ме нападна, захапа ме за крака, повали ме от колелото и си фраснах здраво главата, даже счупих каската и потече кръв. Обадих се на жена ми да дойде да ме вземе и да ме закара в болница. Бая ме шиха, и крака, и главата… хахаха”
Такива са историите на Лий!
Стана време и за вечеря. Има бъргъри на корем за всички. Страшно много храна и много вкусна храна.
Не знам заради нас ли, или какво, но малкият с парцала тази вечер събра кураж, за да спи в палатка на двора. Искал да го направи от около 3-4 месеца и все не събирал кураж. Брат му много го бъзика за това.
22.12.15г.
На сутринта Лий ми приготви закуска и си говорихме дълго, докато чакахме слънцето да изгрее и да потеглим. Преди да потеглим, домакинът ни оставя много лакомства за из път. Претцели потопени в шоколад, два вида, бели и кафяви. Домашно сладко от ябълки с канела, два банана и два хамбургера. Много мил човек, стана ни много симпатичен, още преди да ни даде хамбургерите.
Ясно е, че скоро ще вали, този път наистина. Идеята ни е да караме, докато не намерим каше със заслон, защото си личи, че ще вали здраво. Минахме само няколко километра, а климатът коренно се промени. Стана задух и жега. Спираме, за да свалим малко дрехи. Радваме се, че отново е време за къси панталони!
Караме си и е много готино и спокойно, всички се готвят за Коледа. Точно се чудим дали да не изгърмим гълъбите, когато кучката ни праща на много странно място. Караме по хлъзгав песъчлив път, а от двете ни страни има засадени от хора гори. На всичкото отгоре се оказа, че е частна собственост, това ни го каза един ловец, който срещнахме. Мястото е гигантско на 30 км. чак имало пак цивилизация. Караме си ние и се хлъзгаме я на ляво, я на дясно, а от двете ни страни дървета и комари. Стигаме до един прекрасен участък, където е наводнено и е кал до над глезените. Бутаме колелата, затъваме, хлъзгаме се, а гумите вече са толкова задръстени с кал, че не се въртят. Влачим колелата по меката почва и ни хапат комарите, а задухът става все по-голям. Това би бил перфектният момент да завали дъжд. С умиление си спомняме как вчера се къпахме и прахме, а днес стартирахме чисто нови.
Най-накрая стигнахме пътя, УРА! Сега ни трябва вода, за да свалим калта от всички и всичко. Точно по поръчка попадаме на една църква, която е далеч от всичко и няма никой там. Тамън се измиваме и започва очаквания дъжд. Хубаво, е че църквата има хубав заслон, защото се изля грандиозен дъжд, толкова много вода се сипе от небето, че вече не се вижда нищо. Дъждът е много топъл, това означава, че наистина сме сменили климата. Вчера сутринта бяхме по якета, а сега сме боси.
Кашето ни е супер, имаме си покрив, маси, ток, осветление, даже тоалетна. Дъждът все повече и повече се сили, а ние все повече и повече се настаняваме. Някъде следобеда, през гората супер бавно се промъква една кола и се върти неадекватно. Сигурно са ловци, които следят Дж Пи Ес’а на кучетата.
Става време за вечеря. Решавам да изобретя първия десерт в наща експедиция. Получи се добре, само манячиното стана малко долно на вид, защото е много влажно и тестото не изсъхна. При нас дойде едно загубило се след лов куче. Беше много гладно и излочи помията, която изляхме от манячиното. Решихме да не го храним, защото можем да го подлъжем да тръгне с нас, а и не знаем дали собствениците няма да дойдат да си го търсят. Кой знае, може да се ядосат, че им храним кучето, може да го държат гладно нарочно, за да е по-добър ловец. Кучето е изморено като куче и се настани за сън. Заспа и захърка шумно.
На сутринта Лий ми приготви закуска и си говорихме дълго, докато чакахме слънцето да изгрее и да потеглим. Преди да потеглим, домакинът ни оставя много лакомства за из път. Претцели потопени в шоколад, два вида, бели и кафяви. Домашно сладко от ябълки с канела, два банана и два хамбургера. Много мил човек, стана ни много симпатичен, още преди да ни даде хамбургерите.
Ясно е, че скоро ще вали, този път наистина. Идеята ни е да караме, докато не намерим каше със заслон, защото си личи, че ще вали здраво. Минахме само няколко километра, а климатът коренно се промени. Стана задух и жега. Спираме, за да свалим малко дрехи. Радваме се, че отново е време за къси панталони!
Караме си и е много готино и спокойно, всички се готвят за Коледа. Точно се чудим дали да не изгърмим гълъбите, когато кучката ни праща на много странно място. Караме по хлъзгав песъчлив път, а от двете ни страни има засадени от хора гори. На всичкото отгоре се оказа, че е частна собственост, това ни го каза един ловец, който срещнахме. Мястото е гигантско на 30 км. чак имало пак цивилизация. Караме си ние и се хлъзгаме я на ляво, я на дясно, а от двете ни страни дървета и комари. Стигаме до един прекрасен участък, където е наводнено и е кал до над глезените. Бутаме колелата, затъваме, хлъзгаме се, а гумите вече са толкова задръстени с кал, че не се въртят. Влачим колелата по меката почва и ни хапат комарите, а задухът става все по-голям. Това би бил перфектният момент да завали дъжд. С умиление си спомняме как вчера се къпахме и прахме, а днес стартирахме чисто нови.
Най-накрая стигнахме пътя, УРА! Сега ни трябва вода, за да свалим калта от всички и всичко. Точно по поръчка попадаме на една църква, която е далеч от всичко и няма никой там. Тамън се измиваме и започва очаквания дъжд. Хубаво, е че църквата има хубав заслон, защото се изля грандиозен дъжд, толкова много вода се сипе от небето, че вече не се вижда нищо. Дъждът е много топъл, това означава, че наистина сме сменили климата. Вчера сутринта бяхме по якета, а сега сме боси.
Кашето ни е супер, имаме си покрив, маси, ток, осветление, даже тоалетна. Дъждът все повече и повече се сили, а ние все повече и повече се настаняваме. Някъде следобеда, през гората супер бавно се промъква една кола и се върти неадекватно. Сигурно са ловци, които следят Дж Пи Ес’а на кучетата.
Става време за вечеря. Решавам да изобретя първия десерт в наща експедиция. Получи се добре, само манячиното стана малко долно на вид, защото е много влажно и тестото не изсъхна. При нас дойде едно загубило се след лов куче. Беше много гладно и излочи помията, която изляхме от манячиното. Решихме да не го храним, защото можем да го подлъжем да тръгне с нас, а и не знаем дали собствениците няма да дойдат да си го търсят. Кой знае, може да се ядосат, че им храним кучето, може да го държат гладно нарочно, за да е по-добър ловец. Кучето е изморено като куче и се настани за сън. Заспа и захърка шумно.
|
|
23.12.15г.
Цяла нощ се скъса да вали, а кучето се скъса да хърка. Единственото, което можахме да направим за него бе да му дадем един чисто нов, пухкав парцал за под, който намерихме в църквата. Стана ни гадно за кучето, никой не дойде да си го прибере, макар че знаят къде е. В ранни зори кучето само си тръгна, сигурно знае къде живее, просто е било прекалено изморено вчера, за да си ходи в дъжда.
Колкото до нас, трябва да потегляме, защото нямаме газ в котлончето и не можем да кесим и днес без да се храним. И днес ще има порой, но какво пък, нали имаме дрехи за дъжд. Тамън тръгнахме и заваля, не така както вчера, но доволно. Да те вали топъл дъжд не е така зле. Втората серия дъжд е много зла, нищо не се вижда. Спираме под един навес за комбайни и правим един гълъб, докато се извали. След 30 мин вече няма и помен от дъжда, небето е синьо, сякаш няма да вали с години. А след 13 км. влизаме в Южна Каролина. Всичко се промени от раз - природата, хората и влагата. Влагата е много тежка, направо трудно се диша. Първата ни идея в Южна Каролина е да проверим дали океанът е достатъчно топъл за плуване.
Плажът на Атлантика е много различен от това, което си представяхме и знаем за плажовете в частност. Плажната ивица е много тясна, някъде около 15метра. А водата е обгърната в мъгла от влага и се виждат само разбиващите се вълни в плажа. Океанът е много бурен, изглежда сякаш, ако влезнем няма да излезнем. Ще се цопнем друг път в него.
Скоро ще се стъмни и ни трябва място за спане. Тук е турбо курорт, Слънчев бряг на максимум и на втора. Няма къде да се крием. Виждаме една гъзарска църква и питаме там. Все пак е навечерието на Коледа, не могат да ни откажат. Звъним на звънеца и по интерком си говорим с една патица. Изгониха ни, не може да си опънем палатката в гигантския им двор. Кофти, от едната ни страна е турбо курорта, а от другата безкрайно голф игрище. По-добре на голф игрището, там се скриваме в една гора на спокойствие.
|
|
24.12.15г.
Утрото е вир вода, всичко е мокро. Искаме да си намерим сухо място за закуска. Спираме се на една малка, дървена къщичка, направена за отмора на голф играчите. Там имаме вода, ток, веранда, люлеещи се столове и тоалетна. Вече започват да щъкат и служители на игрището и ни махват, засмени. Ясно им е, че сме спали там, но не им пука, Бъдни вечер е все пак. Хапваме си сладко, сладко, когато идва старшината по отводняване на дупки за голф. Казва ни, че това не е къмпинг и да се махаме. “А така ли, не било къмпинг значи, сигурно затова не намерихме къде да се регистрираме.
Продължаваме да караме до океана и влагата направо ни бърка в очите. Буквално, от нас се лее вода. Тук не е много готино за каране с този безкраен курорт, който от време на време се сменя с къщи на богаташи или шумна магистрала. На такива места желанието за пътешествие с колело се усеща слабо, това са места, където трябва да похарчиш много пари, за да се чувстваш добре, или поне да имаш много пари.
Изведнъж от нищото се появява байк път, който ни вкарва в гъста гора с екзотични растения. После минаваме през много симпатичен квартал, който изглежда, като сет за филми. Не мога да си представя, че там наистина живеят хора и растат деца. Какво ли е усещането да растеш на такова екзотично място и да имаш палма в предния и задния двор? Също самите къщи са много интересни. Вдигнати са на подпори и входът е реално на втория етаж. По много интересен начин всички са решили пространството под къщата. Най-много ми хареса къщата, под която има хамачена градина и колекция от сърфове. Тук вече се забелязват и табелки гласящи “Не забравяйте, че алигаторите са диви животни” и “Не хранете алигаторите, глоби до 5000$ или затвор”. Мечата параноя отстъпва на алигаторската параноя. Чудим се кое е по-страшно, 5 метрова мечка гризли, която може да те направи на филенца с един замах или 10 метров тъп гущер?
Обичайно за повечето байк пътища и този свърши в нищото, оставяйки ни на една гадна магистрала.
Цари абсолютна лудост, всички фучат, утре е Коледа, трябва да се подготвят. Към 14 ч. решаваме да приключваме с карането за днес, стига толкова. Малко се натоварихме емоционално и се изморихме. Все пак е Бъдни вечер, трябва да сготвим 7 ястия. Дано Дева Мария не ни се разсърди, но не стигнахме до толкова много, защото в тази жега не можем да носим храна с нас. Но пък добре си изкарахме празника.
Утрото е вир вода, всичко е мокро. Искаме да си намерим сухо място за закуска. Спираме се на една малка, дървена къщичка, направена за отмора на голф играчите. Там имаме вода, ток, веранда, люлеещи се столове и тоалетна. Вече започват да щъкат и служители на игрището и ни махват, засмени. Ясно им е, че сме спали там, но не им пука, Бъдни вечер е все пак. Хапваме си сладко, сладко, когато идва старшината по отводняване на дупки за голф. Казва ни, че това не е къмпинг и да се махаме. “А така ли, не било къмпинг значи, сигурно затова не намерихме къде да се регистрираме.
Продължаваме да караме до океана и влагата направо ни бърка в очите. Буквално, от нас се лее вода. Тук не е много готино за каране с този безкраен курорт, който от време на време се сменя с къщи на богаташи или шумна магистрала. На такива места желанието за пътешествие с колело се усеща слабо, това са места, където трябва да похарчиш много пари, за да се чувстваш добре, или поне да имаш много пари.
Изведнъж от нищото се появява байк път, който ни вкарва в гъста гора с екзотични растения. После минаваме през много симпатичен квартал, който изглежда, като сет за филми. Не мога да си представя, че там наистина живеят хора и растат деца. Какво ли е усещането да растеш на такова екзотично място и да имаш палма в предния и задния двор? Също самите къщи са много интересни. Вдигнати са на подпори и входът е реално на втория етаж. По много интересен начин всички са решили пространството под къщата. Най-много ми хареса къщата, под която има хамачена градина и колекция от сърфове. Тук вече се забелязват и табелки гласящи “Не забравяйте, че алигаторите са диви животни” и “Не хранете алигаторите, глоби до 5000$ или затвор”. Мечата параноя отстъпва на алигаторската параноя. Чудим се кое е по-страшно, 5 метрова мечка гризли, която може да те направи на филенца с един замах или 10 метров тъп гущер?
Обичайно за повечето байк пътища и този свърши в нищото, оставяйки ни на една гадна магистрала.
Цари абсолютна лудост, всички фучат, утре е Коледа, трябва да се подготвят. Към 14 ч. решаваме да приключваме с карането за днес, стига толкова. Малко се натоварихме емоционално и се изморихме. Все пак е Бъдни вечер, трябва да сготвим 7 ястия. Дано Дева Мария не ни се разсърди, но не стигнахме до толкова много, защото в тази жега не можем да носим храна с нас. Но пък добре си изкарахме празника.
25.12.15г.
Коледното утро. Коледното утро май наистина е вълшебно, или ние така си въобразяваме, заради мъглата, влагата и светлината, или пък си е от Коледното утро. Закусваме с RooBar’чета и витаминчета. После по едно кафенце и гълъб, и потегляме.
Карането в Коледния ден е абсолютен кеф. Няма коли, няма камиони, пътят е наш.
Влагата е по-крайна от всякога, малки ручейчета се стичат от нас, а видимостта никаква я няма, поне сме само ние на пътя.
Планът ни за днес е да караме, докато не си намерим хубаво кашенце, където да празнуваме, макар че карането е изкушаващо, няма трафик. Но празник е, днес ще гоним не време и километри, а магазин с месо и зеленчуци. Довечера ще празнуваме!
За голямо разочарование се оказва, че в Америка нищо и никой не работи на Коледа. Само бензиностанциите, но там няма пържоли и зеленчуци. Явно само в България всичко работи денонощно дори и на Коледа.
Изведнъж курортът изчезна и се отдалечихме от плажа. Тук е селски район и май ще празнуваме не на плажа, както мислехме, а в някой обор, тамън ще е по-традиционно всичко.
Днес видяхме и първия алигатор в канафката до пътя. Това е още странно за нас, че климатът е друг, а сме в същата държава. Малко след това видяхме една гигантска бензиностанция. Влизаме да видим дали няма да намерим нещо интересно за празника, поне кофа сладолед. Не, нищо. Ще пием по една бира и ще продължим, щом няма да има пържоли няма какво толкова да й празнуваме на Коледа. Сядаме на една добре скрита маса и пием бирички от 750 мл в стъклено шише. Когато ги привършихме се оказа, че леко сме се понапили. Решаваме да останем на кашето и да пием по още една бира. После вадим всичката храна от дисагите и импровизираме една хубава коледна вечеря. Добре ни се получи Коледата, макар импровизирана.
Коледното утро. Коледното утро май наистина е вълшебно, или ние така си въобразяваме, заради мъглата, влагата и светлината, или пък си е от Коледното утро. Закусваме с RooBar’чета и витаминчета. После по едно кафенце и гълъб, и потегляме.
Карането в Коледния ден е абсолютен кеф. Няма коли, няма камиони, пътят е наш.
Влагата е по-крайна от всякога, малки ручейчета се стичат от нас, а видимостта никаква я няма, поне сме само ние на пътя.
Планът ни за днес е да караме, докато не си намерим хубаво кашенце, където да празнуваме, макар че карането е изкушаващо, няма трафик. Но празник е, днес ще гоним не време и километри, а магазин с месо и зеленчуци. Довечера ще празнуваме!
За голямо разочарование се оказва, че в Америка нищо и никой не работи на Коледа. Само бензиностанциите, но там няма пържоли и зеленчуци. Явно само в България всичко работи денонощно дори и на Коледа.
Изведнъж курортът изчезна и се отдалечихме от плажа. Тук е селски район и май ще празнуваме не на плажа, както мислехме, а в някой обор, тамън ще е по-традиционно всичко.
Днес видяхме и първия алигатор в канафката до пътя. Това е още странно за нас, че климатът е друг, а сме в същата държава. Малко след това видяхме една гигантска бензиностанция. Влизаме да видим дали няма да намерим нещо интересно за празника, поне кофа сладолед. Не, нищо. Ще пием по една бира и ще продължим, щом няма да има пържоли няма какво толкова да й празнуваме на Коледа. Сядаме на една добре скрита маса и пием бирички от 750 мл в стъклено шише. Когато ги привършихме се оказа, че леко сме се понапили. Решаваме да останем на кашето и да пием по още една бира. После вадим всичката храна от дисагите и импровизираме една хубава коледна вечеря. Добре ни се получи Коледата, макар импровизирана.
|
|
26.12.15г.
Поредната много мокра сутрин. Събираме панаира и се гмурваме в мъглата. Днес също е много спокойно на пътя, което е супер, защото пътчето, по което се движим е много тясно. И така нищо неподозиращи си караме по пътчето, когато съзираме едно току що убито еленче. Завличаме го в гората и Слав реже един крак от нещастното животно. Вчера нямаше пържоли, но днес ще има пир. Връзваме бута на колелото и потегляме доволни.
По обед вече е адска жега. Тук времето е такова едно особено. Сутрин е влага и задух, към 12:00ч. пеква слънце и изсушава всичко, а към 17:30ч. пак всичко става вир-вода.
Време е за обяд, а ние имаме 5 кг. еленско в багажника. Спираме в един психарски парк, палим цвърчалника и хвърляме вътре пържолите. Много хубаво се размириса, така хубаво месо не ми е мирисало, от когато бях дете и баба и дядо гледаха животни. Направо се пръснахме от пържоли, свят ни се зави. Това май е онова преяждане, на което се вика “грозно преяждане”.
Спираме се, за да мариноваме месото с оцет и да изсушим палатката. Вземаме си по една бира да се освежим, докато ни мине месното преяждане. Когато потегляме, вече е време да се оглеждаме за каше, слънцето скоро ще си ляга. Намираме един комплекс, който се строи в момента и се набутваме там. Има гигантска църква с интернет и вода, която се пуска само с ключ, но ние имаме, разбира се. Точно се наговаряме къде ще се настаним, когато идва един чичо да ни изгони. Забавното, е че ни предлага да спим в някоя от къщите, които още не са продадени. Ха-ха, друг път, да се мушнем вътре и да ни опъндизят, няма да стане. За всеки случай си набелязахме още две места, докато идвахме насам и се връщаме един километър назад.
Поредната много мокра сутрин. Събираме панаира и се гмурваме в мъглата. Днес също е много спокойно на пътя, което е супер, защото пътчето, по което се движим е много тясно. И така нищо неподозиращи си караме по пътчето, когато съзираме едно току що убито еленче. Завличаме го в гората и Слав реже един крак от нещастното животно. Вчера нямаше пържоли, но днес ще има пир. Връзваме бута на колелото и потегляме доволни.
По обед вече е адска жега. Тук времето е такова едно особено. Сутрин е влага и задух, към 12:00ч. пеква слънце и изсушава всичко, а към 17:30ч. пак всичко става вир-вода.
Време е за обяд, а ние имаме 5 кг. еленско в багажника. Спираме в един психарски парк, палим цвърчалника и хвърляме вътре пържолите. Много хубаво се размириса, така хубаво месо не ми е мирисало, от когато бях дете и баба и дядо гледаха животни. Направо се пръснахме от пържоли, свят ни се зави. Това май е онова преяждане, на което се вика “грозно преяждане”.
Спираме се, за да мариноваме месото с оцет и да изсушим палатката. Вземаме си по една бира да се освежим, докато ни мине месното преяждане. Когато потегляме, вече е време да се оглеждаме за каше, слънцето скоро ще си ляга. Намираме един комплекс, който се строи в момента и се набутваме там. Има гигантска църква с интернет и вода, която се пуска само с ключ, но ние имаме, разбира се. Точно се наговаряме къде ще се настаним, когато идва един чичо да ни изгони. Забавното, е че ни предлага да спим в някоя от къщите, които още не са продадени. Ха-ха, друг път, да се мушнем вътре и да ни опъндизят, няма да стане. За всеки случай си набелязахме още две места, докато идвахме насам и се връщаме един километър назад.
|
|
27.12.15г.
Лежим в палатката и слушаме как влагата от дърветата румоли като дъжд върху палатката. Днес слънцето е добре скрито от гъста, влажна мъгла, но въпреки това е крайно топло. Поне не ни пече до степен сваряване на мозъчетата.
Днес кучката ни прекарва през една огромна частна гора за лов. Още на първите няколко километра един тип ни спира и казва:
Спираме за обяд на една историческа забележителност, полуразрушена църква от време оно. Настаняваме се зад фасадата, върху останка от жертвеник, на няколко метра от гробището. Това не ни притеснява и си приготвяме една вкусна еленска манджа.
Добре се наядохме, но сме изморени от тегавия път. Пак сме в селски район, не особено заселен и пълен с блата. Попадаме на едно изоставено бейзболно игрище. Мислим да се настаним там за нощта. Почистваме и приготвяме реферската трибуна за нощувка. Всъщност мястото е много готино и спокойно. Почистваме и наоколо, защото има много кенчета от бира и газирани напитки. Слав написа с тях Cycle 4 Recycle, защото това е много ресурс, просто прахосан ей така.
Нощта е много красива с ярките си звезди. Всъщност нощите тук са много светли и топли.
Лежим в палатката и слушаме как влагата от дърветата румоли като дъжд върху палатката. Днес слънцето е добре скрито от гъста, влажна мъгла, но въпреки това е крайно топло. Поне не ни пече до степен сваряване на мозъчетата.
Днес кучката ни прекарва през една огромна частна гора за лов. Още на първите няколко километра един тип ни спира и казва:
- Не трябва да сте тук, да знаете, това е частна собственост. Омитайте се!
- Да сър, веднага се омитаме.
Спираме за обяд на една историческа забележителност, полуразрушена църква от време оно. Настаняваме се зад фасадата, върху останка от жертвеник, на няколко метра от гробището. Това не ни притеснява и си приготвяме една вкусна еленска манджа.
Добре се наядохме, но сме изморени от тегавия път. Пак сме в селски район, не особено заселен и пълен с блата. Попадаме на едно изоставено бейзболно игрище. Мислим да се настаним там за нощта. Почистваме и приготвяме реферската трибуна за нощувка. Всъщност мястото е много готино и спокойно. Почистваме и наоколо, защото има много кенчета от бира и газирани напитки. Слав написа с тях Cycle 4 Recycle, защото това е много ресурс, просто прахосан ей така.
Нощта е много красива с ярките си звезди. Всъщност нощите тук са много светли и топли.
28.12.15г.
Топла, влажна, задушна сутрин. Слънцето се опитва да пробие гъстата мъгла и да се усмихне, но все не се получава. Когато най-накрая успява, донася със себе си и насрещния вятър. Поне южният вятър е топъл.
Нова година наближава и има силен трафик от туристи тръгнали към южните щати да се спасяват от зимата. Спираме се на една бензиностанция и всички хора светнаха с усмивки на лицата си. Заприиждаха на рояци да се снимат с нас, да ни дадат някой плод или бира. Дааа, студена бира, изпихме я на момента. Жената, която ни я даде се притесни, че я изпихме веднага. Каза, че очаквала да я изпием чак в края на деня, когато спрем. Да, но тогава ще е топла. Важното, е че само с появяването си някъде предизвикваме адски много усмивки и щастие у хората.
Продължаваме след обилен обяд и се сблъскваме с ужаса на новогодишния трафик. Пътят става все по-тесен и натоварен. Колона от коли, камиони, каравани и трактори се влачи зад нас и от време на време спираме, за да ги пуснем. Всички ни мразят в този момент, ние просто им се усмихваме, а те ни сочат средни пръсти.
Наближаваме Савана и е време да спрем, защото в града няма къде да спим. Намираме си супер кашенце в един детски център. Там има някакво безумно коридорче, където сме прекрасно скрити и ще прекараме нощта, далеч от влагата. Гот!
Топла, влажна, задушна сутрин. Слънцето се опитва да пробие гъстата мъгла и да се усмихне, но все не се получава. Когато най-накрая успява, донася със себе си и насрещния вятър. Поне южният вятър е топъл.
Нова година наближава и има силен трафик от туристи тръгнали към южните щати да се спасяват от зимата. Спираме се на една бензиностанция и всички хора светнаха с усмивки на лицата си. Заприиждаха на рояци да се снимат с нас, да ни дадат някой плод или бира. Дааа, студена бира, изпихме я на момента. Жената, която ни я даде се притесни, че я изпихме веднага. Каза, че очаквала да я изпием чак в края на деня, когато спрем. Да, но тогава ще е топла. Важното, е че само с появяването си някъде предизвикваме адски много усмивки и щастие у хората.
Продължаваме след обилен обяд и се сблъскваме с ужаса на новогодишния трафик. Пътят става все по-тесен и натоварен. Колона от коли, камиони, каравани и трактори се влачи зад нас и от време на време спираме, за да ги пуснем. Всички ни мразят в този момент, ние просто им се усмихваме, а те ни сочат средни пръсти.
Наближаваме Савана и е време да спрем, защото в града няма къде да спим. Намираме си супер кашенце в един детски център. Там има някакво безумно коридорче, където сме прекрасно скрити и ще прекараме нощта, далеч от влагата. Гот!
29.12.15г.
Няма за къде да бързаме тази сутрин, вали здраво. Имаме цялото време на света, за да се моткаме. В Савана ще останем със Соня, приятелка на Слав от предишно пътуване, а до къщата й има само 60 км.
В сравнение с вчера, днес е разкошно за каране, все още го няма трафика от лудницата от вчера. Е, все пак трябва да минем през трафика, бълван от града. Няма да минаваме директно през Савана, а ще заобиколим по околовръстното, но това е горе-долу същото. Трафикът е страшна лудница, всички камиони, камионетки и камионченца, трещат като за последно. Шумът ни побърква, спираме за малко да си починат ушите и намираме две бирички, голям формат. По тукашните стандарти това означава 780 мл.
Сега имаме бира за еленското мезе. Страхотно, е че още имаме от това, невероятно вкусно месо. Добре напълнихме стомасите и сега имаме сили за последните 10 км. Домакините не са си още у дома, но се възползваме от случая, за да помързелуваме пред къщата.
Не след дълго се появява колата на Соня и от там излизат двамата с Валентин, синът й. Валката е само на 19 г., но е огромен мъж, направо канара. Двамата ни посрещат много топло, сякаш сме стари познайници. Не след дълго така и започваме да се чувстваме.
В къщата Соня има специален кът за пиене на бира, където държи огромната си колекция от бирени чаши и чешмата за кегове. На гърба на къщата има пристройка с джакузи и билярдна маса. Личи си, че тук хората добре се забавляват, и че обитателите са пичове.
Жалко, че съпруга на Соня го няма, но явно друг път ще се запознаем с него.
Пътуването все повече и повече се осмисля от срещата с хора и новите приятелства. Красивите места от списанията и научно популярните филми са си същите, както ги знаем, но хората са нещо ново и различно.
Няма за къде да бързаме тази сутрин, вали здраво. Имаме цялото време на света, за да се моткаме. В Савана ще останем със Соня, приятелка на Слав от предишно пътуване, а до къщата й има само 60 км.
В сравнение с вчера, днес е разкошно за каране, все още го няма трафика от лудницата от вчера. Е, все пак трябва да минем през трафика, бълван от града. Няма да минаваме директно през Савана, а ще заобиколим по околовръстното, но това е горе-долу същото. Трафикът е страшна лудница, всички камиони, камионетки и камионченца, трещат като за последно. Шумът ни побърква, спираме за малко да си починат ушите и намираме две бирички, голям формат. По тукашните стандарти това означава 780 мл.
Сега имаме бира за еленското мезе. Страхотно, е че още имаме от това, невероятно вкусно месо. Добре напълнихме стомасите и сега имаме сили за последните 10 км. Домакините не са си още у дома, но се възползваме от случая, за да помързелуваме пред къщата.
Не след дълго се появява колата на Соня и от там излизат двамата с Валентин, синът й. Валката е само на 19 г., но е огромен мъж, направо канара. Двамата ни посрещат много топло, сякаш сме стари познайници. Не след дълго така и започваме да се чувстваме.
В къщата Соня има специален кът за пиене на бира, където държи огромната си колекция от бирени чаши и чешмата за кегове. На гърба на къщата има пристройка с джакузи и билярдна маса. Личи си, че тук хората добре се забавляват, и че обитателите са пичове.
Жалко, че съпруга на Соня го няма, но явно друг път ще се запознаем с него.
Пътуването все повече и повече се осмисля от срещата с хора и новите приятелства. Красивите места от списанията и научно популярните филми са си същите, както ги знаем, но хората са нещо ново и различно.
30.12.15г.
Хубаво се спи на гостоприемно място. Събуждаме се чисто нови. Дълго закусваме и си говорим на масата. Наближава обед, така че ще е добре да се захванем с нещо преди да пропилеем деня. Първата ни работа за днес е да си обръснем главите. Соня ни донася машинка за бръснене. Излизаме на двора да свършим тази работа. Навън е сигурно минимум 27 градуса + невероятна влага. Това само ни окуражава повече.
Аз съм първа, сядам в средата на двора, а Слав се приближава с ножица в ръце и ме пита:
Вече сме готови да отидем на разходка из Савана. Скачаме в колата и преди да мигнем вече сме в града. Много бързо се случват нещата с кола. И ето ни вече в един от най-известните градове на Юга. Савана се слави с духовете и архитектурата си. По прозорците на къщите се забелязват чучела, които са сложени с цел да лъжат истинските духове, че тази къща вече е обитавана и да не се нанасят неканени призраци. Колкото до архитектурата, градът наистина е невероятен. Няма небостъргачи или стъклени простотии, всички постройки са стари, покрити с испански мъх и плесен от влагата. Изглежда като вълшебно място, където не бих се и учудила наистина да има призраци. Когато Севера нападнал Юга, за да освободи черните от робство, изпепелявал всички южняшки градове по пътя си. Когато стигнали до Савана, решили да го запазят, защото е толкова красиво място. Подарили го на Джордж Вашингтон за рожденя му ден.
В Савана също е и площада, където е сниман “Форест Гъмп”, мястото където чака автобуса и разказва историята си. В този град също е разрешено да се пие алкохол на улицата, стига да е в пластмасова чаша.
Готино място е Савана, има хубава атмосфера и изглежда сякаш всички се познават. Обикаляхме и зяпахме по галериите и интересните магазинчета, докато не се изморихме напълно. Не е лека работа да си турист.
За вечеря приготвяме пелмени с последното ни останало месо от елен. Вкусна вечеря се получи и всички са доволни и сити!
Хубаво се спи на гостоприемно място. Събуждаме се чисто нови. Дълго закусваме и си говорим на масата. Наближава обед, така че ще е добре да се захванем с нещо преди да пропилеем деня. Първата ни работа за днес е да си обръснем главите. Соня ни донася машинка за бръснене. Излизаме на двора да свършим тази работа. Навън е сигурно минимум 27 градуса + невероятна влага. Това само ни окуражава повече.
Аз съм първа, сядам в средата на двора, а Слав се приближава с ножица в ръце и ме пита:
- Сигурна ли си?
- Давай преди да съм размислила, направо режи!
Вече сме готови да отидем на разходка из Савана. Скачаме в колата и преди да мигнем вече сме в града. Много бързо се случват нещата с кола. И ето ни вече в един от най-известните градове на Юга. Савана се слави с духовете и архитектурата си. По прозорците на къщите се забелязват чучела, които са сложени с цел да лъжат истинските духове, че тази къща вече е обитавана и да не се нанасят неканени призраци. Колкото до архитектурата, градът наистина е невероятен. Няма небостъргачи или стъклени простотии, всички постройки са стари, покрити с испански мъх и плесен от влагата. Изглежда като вълшебно място, където не бих се и учудила наистина да има призраци. Когато Севера нападнал Юга, за да освободи черните от робство, изпепелявал всички южняшки градове по пътя си. Когато стигнали до Савана, решили да го запазят, защото е толкова красиво място. Подарили го на Джордж Вашингтон за рожденя му ден.
В Савана също е и площада, където е сниман “Форест Гъмп”, мястото където чака автобуса и разказва историята си. В този град също е разрешено да се пие алкохол на улицата, стига да е в пластмасова чаша.
Готино място е Савана, има хубава атмосфера и изглежда сякаш всички се познават. Обикаляхме и зяпахме по галериите и интересните магазинчета, докато не се изморихме напълно. Не е лека работа да си турист.
За вечеря приготвяме пелмени с последното ни останало месо от елен. Вкусна вечеря се получи и всички са доволни и сити!
31.12.15г.
Днес е последнят ден от 2015г. Искаме да влезнем на чисто в новата година. Първо пускаме пералня, а после се отправяме към магазина, където работи Соня, за да се погрижим и за колелата. Все пак и те трябва да влезнат чисти в новата година. Към 12:00ч. Сме в магазина и се заемаме за работа. Говедата са адски мръсни и кирлиши и това отнема повече време, отколкото си мислехме. Приключваме по тъмно и се прибираме заедно със Соня и пикапа. Доволни сме, защото хората, които работят в магазина бяха пичове и ни оставиха да използваме всичко, от което имахме нужда.
Вече къпани започваме да мислим за купона довечера. Офертата, към която ни прикачи Соня е да празнуваме с нейната група за тичане. Това звучи забавно, защото те все пак са Drinking group with running problem. Приготвияме една баница и потегляме. Валката ще е нашият трезвен шофьор за вечерта. Малко след, като потеглихме имахме лек пътен инцидент и малко се напрегнаха неящата, но шсичко бе забравено, когато стигнахме купона. Партито е тематично, в стил 20’те години. Единици сме цивилните, но важното, е че всички са пичове и е много забавно.
Малко преди полунощ напускаме къщата и излизаме да празнуваме по улиците. Навсякъде се лее неудържима лудост и алкохол. Сякаш всички се познаваме, независимо от кой щат или държава сме. Всички са се отдали на купон и пиянство. Обикаляме от бар на бар и с напредването на вечерта, все по-луди типове се появяват. Накрая, не помня как стигнахме до къщата на Queef. Там полужението вече бе извън контрол, всички бяха безобразно пияни и водеха налудничеви разговори. Слав бързо се ориентира на един стол и заспа, а аз си говорих с едно момиче, докато не заспах мигновенно и не ударих глава в масата. Другото, което помня от тази дива новогодишна нощ е как Соня ни събуди, за да си ходим, докато слънцето си пробива път през гъстата мъгла.
Днес е последнят ден от 2015г. Искаме да влезнем на чисто в новата година. Първо пускаме пералня, а после се отправяме към магазина, където работи Соня, за да се погрижим и за колелата. Все пак и те трябва да влезнат чисти в новата година. Към 12:00ч. Сме в магазина и се заемаме за работа. Говедата са адски мръсни и кирлиши и това отнема повече време, отколкото си мислехме. Приключваме по тъмно и се прибираме заедно със Соня и пикапа. Доволни сме, защото хората, които работят в магазина бяха пичове и ни оставиха да използваме всичко, от което имахме нужда.
Вече къпани започваме да мислим за купона довечера. Офертата, към която ни прикачи Соня е да празнуваме с нейната група за тичане. Това звучи забавно, защото те все пак са Drinking group with running problem. Приготвияме една баница и потегляме. Валката ще е нашият трезвен шофьор за вечерта. Малко след, като потеглихме имахме лек пътен инцидент и малко се напрегнаха неящата, но шсичко бе забравено, когато стигнахме купона. Партито е тематично, в стил 20’те години. Единици сме цивилните, но важното, е че всички са пичове и е много забавно.
Малко преди полунощ напускаме къщата и излизаме да празнуваме по улиците. Навсякъде се лее неудържима лудост и алкохол. Сякаш всички се познаваме, независимо от кой щат или държава сме. Всички са се отдали на купон и пиянство. Обикаляме от бар на бар и с напредването на вечерта, все по-луди типове се появяват. Накрая, не помня как стигнахме до къщата на Queef. Там полужението вече бе извън контрол, всички бяха безобразно пияни и водеха налудничеви разговори. Слав бързо се ориентира на един стол и заспа, а аз си говорих с едно момиче, докато не заспах мигновенно и не ударих глава в масата. Другото, което помня от тази дива новогодишна нощ е как Соня ни събуди, за да си ходим, докато слънцето си пробива път през гъстата мъгла.
Повече снимки може да видите тук: www.facebook.com/cycle4recycle
|
