текст: Яна Меламед
фото: Вячеслав Стоянов
24.06.2015г.
Спим като заклани, ставаме едва към 10:30 ч. Телата ни винаги разбират кога е почивка и се отпускат. Джеф се чувства малко по-добре днес, дано почивният ден му помогне да се съвземе напълно.
След закуска Слав много се ядосва на себе си, защото разбира, че е забравил трансформаторa за ток на безплатния къмпинг преди два дни. Тук няма откъде да купим нов, но Слав успява да измайстори нов от подръчни материaли. Успяваме да се поровим в интернет и да обновим информацията на сайта ни. А според баща ми няма да имаме проблем с престоя, защото на границата в Торонто ще ни ударят нов печат. Само добри новини днес, ако и комарите изчезнат, ще е направо пълно щастие.
Щастието малко ни се нарушава след като проверяваме как седи въпросът с местния магазин. Има няколко неща, но за сметка на това са адски скъпи. За 16 канадски долара си купуваме пакет спагети, две консерви боб и някакъв древен шницел, най-вероятно наборче. Доста депресиращо, но Слав е решен да ловува от тук нататък, едно заешко чеверменце много би повдигнал духa на експедицията. Аз мога да проверя кои са ядливите растения в Kанадските щати, но все пак, номер едно си остава вариантът да търсим работа срещу храна.
25.06.2015г.
Едвам се надигаме към 8:30 ч. Комарите ни разказват играта още преди да сме отворили очи. Поне си имаме мантра за крастата “Колкото повече се чешеш, толкова повече сърби!”
Хващаме пътя към 11 ч., а условията са доста тегави. Караме в чакъл, обгърнати от прах. Тук имат доста странна система за поправяне на пътища. Първо сипват пясък, после го мокрят, след това слагат чакъл и накрая заливат със смола и толкоз. Трябва да си наемат германци, за да научат това онова за изграждането на магистрали.
По време на втората закуска, най-накрая отваряме фъстъченото масло, което купихме във Феърбанкс. Не мога да повярвам, че чак днес го започваме и двамата много го обичаме и лакомо си похапваме.
Стигаме до доста разбит участък от пътя, където всички коли трябва да спрат, за да изчакат “следвай ме” колата, която ще ги преведе през ремонта. За колелата обаче не е позволено да преминават този участък, натоварват ни в един пикап и ни превеждат за следващите 5 км. Доста ни е странно колко много жени работят по ремонта на пътя и даже карат чудовищните камиони. Ние биваме ескортирани от една много мила леличка, която много съжалява, че няма бъргъри от лос, защото аз й споделям, че много ни се иска да пробваме лоско, докато сме на територията на тревопасните зверове.
За обяд спираме до “Бялата река”, която обаче изглежда сякаш в нея тече шоколадово мляко, но за съжаление си е обикновена кална вода. Следващият ни ескорт е за 10 км. и колата пак е управлявана от жена, която ни черпи с диня.
8 км. по-надолу, точно до пътя, има две гризлита на около 15 м. от нас, но за пореден път им изкарвам ангелите. Този път срещата бе доста близка, но тъй като не обичали люто, може би, не им харесва фактът, че съм пуснала да слушаме Red hot chili peppers. Ooo, за малко да забравя, че днес научихме за съществуването на Джакфиш, която се храни с лебеди в езерото, доста откачено, много ми харесва идеята за това, че в тукашните езера живее огромна, чудовищна, праисторическа риба, която яде лебеди.
На къмпинга, на който оставаме, се запознаваме с двойка холандци, които ни черпят с юконска бира, която е доста вкусна. Жената споделя, че работи с един велопътешественик, който й е казал да черпи с бира и кафе съмишлениците му, защото тези неща не присъстват в багажа на пътешествениците с колело. Доста мило, че е запомнила и следва препоръката.
фото: Вячеслав Стоянов
24.06.2015г.
Спим като заклани, ставаме едва към 10:30 ч. Телата ни винаги разбират кога е почивка и се отпускат. Джеф се чувства малко по-добре днес, дано почивният ден му помогне да се съвземе напълно.
След закуска Слав много се ядосва на себе си, защото разбира, че е забравил трансформаторa за ток на безплатния къмпинг преди два дни. Тук няма откъде да купим нов, но Слав успява да измайстори нов от подръчни материaли. Успяваме да се поровим в интернет и да обновим информацията на сайта ни. А според баща ми няма да имаме проблем с престоя, защото на границата в Торонто ще ни ударят нов печат. Само добри новини днес, ако и комарите изчезнат, ще е направо пълно щастие.
Щастието малко ни се нарушава след като проверяваме как седи въпросът с местния магазин. Има няколко неща, но за сметка на това са адски скъпи. За 16 канадски долара си купуваме пакет спагети, две консерви боб и някакъв древен шницел, най-вероятно наборче. Доста депресиращо, но Слав е решен да ловува от тук нататък, едно заешко чеверменце много би повдигнал духa на експедицията. Аз мога да проверя кои са ядливите растения в Kанадските щати, но все пак, номер едно си остава вариантът да търсим работа срещу храна.
25.06.2015г.
Едвам се надигаме към 8:30 ч. Комарите ни разказват играта още преди да сме отворили очи. Поне си имаме мантра за крастата “Колкото повече се чешеш, толкова повече сърби!”
Хващаме пътя към 11 ч., а условията са доста тегави. Караме в чакъл, обгърнати от прах. Тук имат доста странна система за поправяне на пътища. Първо сипват пясък, после го мокрят, след това слагат чакъл и накрая заливат със смола и толкоз. Трябва да си наемат германци, за да научат това онова за изграждането на магистрали.
По време на втората закуска, най-накрая отваряме фъстъченото масло, което купихме във Феърбанкс. Не мога да повярвам, че чак днес го започваме и двамата много го обичаме и лакомо си похапваме.
Стигаме до доста разбит участък от пътя, където всички коли трябва да спрат, за да изчакат “следвай ме” колата, която ще ги преведе през ремонта. За колелата обаче не е позволено да преминават този участък, натоварват ни в един пикап и ни превеждат за следващите 5 км. Доста ни е странно колко много жени работят по ремонта на пътя и даже карат чудовищните камиони. Ние биваме ескортирани от една много мила леличка, която много съжалява, че няма бъргъри от лос, защото аз й споделям, че много ни се иска да пробваме лоско, докато сме на територията на тревопасните зверове.
За обяд спираме до “Бялата река”, която обаче изглежда сякаш в нея тече шоколадово мляко, но за съжаление си е обикновена кална вода. Следващият ни ескорт е за 10 км. и колата пак е управлявана от жена, която ни черпи с диня.
8 км. по-надолу, точно до пътя, има две гризлита на около 15 м. от нас, но за пореден път им изкарвам ангелите. Този път срещата бе доста близка, но тъй като не обичали люто, може би, не им харесва фактът, че съм пуснала да слушаме Red hot chili peppers. Ooo, за малко да забравя, че днес научихме за съществуването на Джакфиш, която се храни с лебеди в езерото, доста откачено, много ми харесва идеята за това, че в тукашните езера живее огромна, чудовищна, праисторическа риба, която яде лебеди.
На къмпинга, на който оставаме, се запознаваме с двойка холандци, които ни черпят с юконска бира, която е доста вкусна. Жената споделя, че работи с един велопътешественик, който й е казал да черпи с бира и кафе съмишлениците му, защото тези неща не присъстват в багажа на пътешествениците с колело. Доста мило, че е запомнила и следва препоръката.
26.06.2015г.
Заради часовата разлика ставаме един час по-късно от обикновено, но пък добре си поспахме. На сутринта разбираме, че Джеф е повече наш човек, отколкото си мислехме, защото в кутията за саморегистрация не е пуснал пари, само картончето с номера на парцела ни :). Наговаряме се, че ако дойде рейнджърът ще му кажем, че сме спряли само за втора закуска и без това е късно и в къмпинга вече няма никой.
На закуска споделям с другите новата ми бизнес идея. Мисля да стана лицензиран плашач на мечки и да водя групи с туристи из мечите земи. Все пак се справям доста добре и мисля, че бързо ще забогатея.
Днес ще е много труден ден за каране, защото пътят е ужасно бабунест чакъл, примесен със силен насрещен вятър. Придвижваме се бавно и мъчително, от друсането направо ни заболяват главите, пък и пътя все нагоре върви. На върха на планината, която качваме цял ден, бързо се обличаме на паркинга за почивка, защото буреносните облаци идват от всички страни. Джеф се изкачва малко след нас и споделя, че хич не се чувства добре и мисли да продължи на стоп до следващия град. Разбираме се да се срещнем там и да продължим заедно към Лайтхорс.
Нашият симпатичен, австралийски приятел остава на върха на планината да чака стоп, а ние продължаваме надолу в дъжда. Идеята ни е да намерим подходящо място за палатката и да се скрием преди да ни е удавило, но проливният дъжд ни хваща на пътя. Здраво се измокряме, но за сметка на това намираме изоставено кафене с бунгала. Разбира се, първо тършуваме за богатство от консерви, но тук няма нищо, само боклуци. Но за сметка на това, бунгалата са в много добро състояние, вратите се затварят и заключват, което е много удобно, най-накрая една вечер без мечи притеснения относно дали ще си намерим храната на сутринта. За мен обаче има много голяма находка в едно от бунгалата. Голямо, неотворено шише шампоан с балсам, който мирише много добре. Къпането на косата със сапун просто не е същото.
Точно когато почваме да се чудим какво се е случило с Джеф и дали някой го е качил, го виждаме от другата страна на пътя. Каним го да отседне в нашия петзвезден курорт. Малко след това виждаме семейство швейцарци на път за Аляска. Те пътуват с тригодишния си син и също смятат да стигнат до Аржентина. Каним и тях и ставаме голяма компания. Отне им около 30 мин., за да се решат да останат, но са изморени, а това е единствената им опция за следващите 30 км. Поне ни носят добрата новина, че до Лайтхорс пътят е в добро състояние. А другата добра новина е, че е още много рано и тази вечер ще си починем добре.
27.06.2015г.
Както никога, днес успяваме да станем рано. За закуска приготвяме пълна тенджера спагети и това много учудва швейцарците - “Как така спагети за закуска?”. Но в момента, в който излизаме на пътя и ни блъсва силният насрещен вятър, се убеждаваме в добрия си избор. Този вятър днес ще ни разкаже играта.
По време на втората закуска Джеф оправя доста проблеми по своето колело. Чакълът не му се е отразил добре. Следобедният вятър е още по-силен от сутрешния и става още по-трудно. Стигаме до някаква закусвалния и спираме за почивка. Джеф най-накрая има апетит и си хапва царски, а ние си разделяме порция пържени картофки с топено сирене и сос грейви за 7.50$, но по-добре така, отколкото Джеф да ни купува обяда.
За съжаление нашето другарче не се чувства добре и остава в мотела с идеята утре да стопира до Белия кон. Малко ни е тъжно, че се разделяме, но ние трябва да бързаме към евтините гига, мега супер маркети, а той да се лекува.
Вятърът е още по-безкомромисен. На първото спускане за деня въртя педалите бясно, а скоростта ми пада заради вятъра, сигурно, ако спра да въртя ще бъда издухана в другата посока. Ако духаше така в нашата посока сигурно вече щяхме да сме прекосили Юкон. Все нямаме късмет с този вятър, пффф. Но пък без това климатично затруднение сигурно нямаше да намерим чудното ни място за спане тази вечер. На брега на огромно езеро, все едно спим до морето, вълните, вятърът, чайките, много е гот.
Заради часовата разлика ставаме един час по-късно от обикновено, но пък добре си поспахме. На сутринта разбираме, че Джеф е повече наш човек, отколкото си мислехме, защото в кутията за саморегистрация не е пуснал пари, само картончето с номера на парцела ни :). Наговаряме се, че ако дойде рейнджърът ще му кажем, че сме спряли само за втора закуска и без това е късно и в къмпинга вече няма никой.
На закуска споделям с другите новата ми бизнес идея. Мисля да стана лицензиран плашач на мечки и да водя групи с туристи из мечите земи. Все пак се справям доста добре и мисля, че бързо ще забогатея.
Днес ще е много труден ден за каране, защото пътят е ужасно бабунест чакъл, примесен със силен насрещен вятър. Придвижваме се бавно и мъчително, от друсането направо ни заболяват главите, пък и пътя все нагоре върви. На върха на планината, която качваме цял ден, бързо се обличаме на паркинга за почивка, защото буреносните облаци идват от всички страни. Джеф се изкачва малко след нас и споделя, че хич не се чувства добре и мисли да продължи на стоп до следващия град. Разбираме се да се срещнем там и да продължим заедно към Лайтхорс.
Нашият симпатичен, австралийски приятел остава на върха на планината да чака стоп, а ние продължаваме надолу в дъжда. Идеята ни е да намерим подходящо място за палатката и да се скрием преди да ни е удавило, но проливният дъжд ни хваща на пътя. Здраво се измокряме, но за сметка на това намираме изоставено кафене с бунгала. Разбира се, първо тършуваме за богатство от консерви, но тук няма нищо, само боклуци. Но за сметка на това, бунгалата са в много добро състояние, вратите се затварят и заключват, което е много удобно, най-накрая една вечер без мечи притеснения относно дали ще си намерим храната на сутринта. За мен обаче има много голяма находка в едно от бунгалата. Голямо, неотворено шише шампоан с балсам, който мирише много добре. Къпането на косата със сапун просто не е същото.
Точно когато почваме да се чудим какво се е случило с Джеф и дали някой го е качил, го виждаме от другата страна на пътя. Каним го да отседне в нашия петзвезден курорт. Малко след това виждаме семейство швейцарци на път за Аляска. Те пътуват с тригодишния си син и също смятат да стигнат до Аржентина. Каним и тях и ставаме голяма компания. Отне им около 30 мин., за да се решат да останат, но са изморени, а това е единствената им опция за следващите 30 км. Поне ни носят добрата новина, че до Лайтхорс пътят е в добро състояние. А другата добра новина е, че е още много рано и тази вечер ще си починем добре.
27.06.2015г.
Както никога, днес успяваме да станем рано. За закуска приготвяме пълна тенджера спагети и това много учудва швейцарците - “Как така спагети за закуска?”. Но в момента, в който излизаме на пътя и ни блъсва силният насрещен вятър, се убеждаваме в добрия си избор. Този вятър днес ще ни разкаже играта.
По време на втората закуска Джеф оправя доста проблеми по своето колело. Чакълът не му се е отразил добре. Следобедният вятър е още по-силен от сутрешния и става още по-трудно. Стигаме до някаква закусвалния и спираме за почивка. Джеф най-накрая има апетит и си хапва царски, а ние си разделяме порция пържени картофки с топено сирене и сос грейви за 7.50$, но по-добре така, отколкото Джеф да ни купува обяда.
За съжаление нашето другарче не се чувства добре и остава в мотела с идеята утре да стопира до Белия кон. Малко ни е тъжно, че се разделяме, но ние трябва да бързаме към евтините гига, мега супер маркети, а той да се лекува.
Вятърът е още по-безкомромисен. На първото спускане за деня въртя педалите бясно, а скоростта ми пада заради вятъра, сигурно, ако спра да въртя ще бъда издухана в другата посока. Ако духаше така в нашата посока сигурно вече щяхме да сме прекосили Юкон. Все нямаме късмет с този вятър, пффф. Но пък без това климатично затруднение сигурно нямаше да намерим чудното ни място за спане тази вечер. На брега на огромно езеро, все едно спим до морето, вълните, вятърът, чайките, много е гот.
28.06.2015г.
Дешният ден направо ни съсипа. Цял ден ни духа силен насрещен вятър. Накъдето и да завием, вятърът е все в лицата ни. Духа с минимум 40 км/ч. На спусканията въртим педалите и вдигаме максимум 20 км/ч. Адски изтощителни 100 км, чак колената ни заболяха в тези ужасни условия.
Поне през цялото време гледката ни впечатляваше, зад всяко завойче се откриваха нови красоти, а на всяко изкачване се откриваха нови спиращи дъха хоризонти. Много е красиво тук в Юкон, стикерите от бензиностанциите имат право като твърдят, че Юкон е по-голям от живота. Първите 40 км. карахме покрай едно разкошно езеро, така и не видяхме Джакфиш да яде лебеди, но явно всичките са изядени вече, защото и лебеди не видяхме.
По време на втората закуска питам една възрастна двойка тексасци дали имат малко захар, с която да ни услужат за кафето. Те се оказват диабетици и имат само подсладител, но той пак върши работа. Малко по-късно жената се връща с дарове за двамата измъчени от вятъра пътешественици. В торбичката има двайсет пакетчета разтворимо кафе, 12 пръчки сушена пуйка със сирене и бисквити. Направо божествено. Точно имахме нужда от енергиен обяд за тежките климатични условия. Само на нудълс нямаше да издържим следващите 60 км. Един симпатяга от Изрел, който сяда при нас, прави добро заключение на ситуацията: ”Когато животът е хубав, човек е по-добър!” Възрастната двойка са предприели тяхното пътуване с цел да посетят току що родилия им се внук в Аляска.
Най-накрая стигаме целта си, Хайнс Джънкшън. Много сме щастливи, сякаш никога нямаше да стигнем в този ужасен вятър. Бързаме към единствения супер маркет, който затвария врати след 10 мин. Еххх, точно е затворил врати, така не ни се искаше да вечеряме с гадния нудълс, мамка му. Слав жадно наднича през прозореца на магазина и леличката идва, уверява се, че знаем точно какво искаме и ни пуска да си напазаруваме. 12 яйца, 2 кг. захар, 2 литра мляко. С последната находка от призрачния град - консерва тиква, си приготвяме царски десерт за вечеря. Едвам го изяждаме, тенджерата е пълна до горе с тиквената ни гозба. За финал, масала чай от пакетче, също намерено в призрачния град, пазехме го за момент, в който ще имаме мляко.
А още по-хубавото е безплатният къмпинг с безплатен топъл душ. Всъщност, душът не беше безплатен, работеше с монети от 1$ за 4 мин. Истината е, че бях готова да платя, но нямахме точно такива монети. Успях да се изкъпя как си требе на чешмата. Придърпах пейката за дрехи пред чешмата и всичко беше точно, хубаво се изкъпах :).
Перфектен завършек на този труден и изтощителен ден!
Дешният ден направо ни съсипа. Цял ден ни духа силен насрещен вятър. Накъдето и да завием, вятърът е все в лицата ни. Духа с минимум 40 км/ч. На спусканията въртим педалите и вдигаме максимум 20 км/ч. Адски изтощителни 100 км, чак колената ни заболяха в тези ужасни условия.
Поне през цялото време гледката ни впечатляваше, зад всяко завойче се откриваха нови красоти, а на всяко изкачване се откриваха нови спиращи дъха хоризонти. Много е красиво тук в Юкон, стикерите от бензиностанциите имат право като твърдят, че Юкон е по-голям от живота. Първите 40 км. карахме покрай едно разкошно езеро, така и не видяхме Джакфиш да яде лебеди, но явно всичките са изядени вече, защото и лебеди не видяхме.
По време на втората закуска питам една възрастна двойка тексасци дали имат малко захар, с която да ни услужат за кафето. Те се оказват диабетици и имат само подсладител, но той пак върши работа. Малко по-късно жената се връща с дарове за двамата измъчени от вятъра пътешественици. В торбичката има двайсет пакетчета разтворимо кафе, 12 пръчки сушена пуйка със сирене и бисквити. Направо божествено. Точно имахме нужда от енергиен обяд за тежките климатични условия. Само на нудълс нямаше да издържим следващите 60 км. Един симпатяга от Изрел, който сяда при нас, прави добро заключение на ситуацията: ”Когато животът е хубав, човек е по-добър!” Възрастната двойка са предприели тяхното пътуване с цел да посетят току що родилия им се внук в Аляска.
Най-накрая стигаме целта си, Хайнс Джънкшън. Много сме щастливи, сякаш никога нямаше да стигнем в този ужасен вятър. Бързаме към единствения супер маркет, който затвария врати след 10 мин. Еххх, точно е затворил врати, така не ни се искаше да вечеряме с гадния нудълс, мамка му. Слав жадно наднича през прозореца на магазина и леличката идва, уверява се, че знаем точно какво искаме и ни пуска да си напазаруваме. 12 яйца, 2 кг. захар, 2 литра мляко. С последната находка от призрачния град - консерва тиква, си приготвяме царски десерт за вечеря. Едвам го изяждаме, тенджерата е пълна до горе с тиквената ни гозба. За финал, масала чай от пакетче, също намерено в призрачния град, пазехме го за момент, в който ще имаме мляко.
А още по-хубавото е безплатният къмпинг с безплатен топъл душ. Всъщност, душът не беше безплатен, работеше с монети от 1$ за 4 мин. Истината е, че бях готова да платя, но нямахме точно такива монети. Успях да се изкъпя как си требе на чешмата. Придърпах пейката за дрехи пред чешмата и всичко беше точно, хубаво се изкъпах :).
Перфектен завършек на този труден и изтощителен ден!
29.06.2015г.
Спокойно и бавно се приготвяме тази сутрин, гледаме да не си даваме много зор, имайки предвид вчерашния ден. Ползваме интернета в центъра за посетители и закусваме с пържени яйца. Изпиваме по чаша кафе с конска доза захар, но нищо не надвива вчерашната умора. Трудно ни е първите няколко километра, но поне теренът и вятърът са по-благосклонни.
Стигаме до стар дървен мост и спираме за малко, точно навреме, защото започва да вали. Още сме доста изморени и решаваме след 30 км да спрем за днес и да почиваме. За съжаление, обаче, няма никъде вода по пътя. Това ни кара да се отклоним към Шампейн, някакво градче в страни от пътя. В този град няма никой на улицата и аз направо нахълтвам в местното общо помещение с молба за вода. Една доста стресната канадска леличка ни отваря и ни сипва вода. Водата има ужасен вкус, като течно, ръждясъло желязо, но за готвене и миене ще свърши работа.
Мислим да опънем палатката на някоя полянка в градченцето и да се хоризонтираме след вечеря. В града е пълно с малки гризачи и Слав иска да се опита да хване няколко, за да хапнем малко мръвка за закуска. През това време аз започвам да дялкам бъркалка за готвене. Привличаме вниманието на един местен индианец, който идва да се запознае и да научи повече за приключенията и плановете ни. Казва се Харолд и е голям сладур, притежава къмпинг, където ни кани да останем, мястото е само на 1.5 км. от нас, така че тръгваме.
Стигаме там и виждаме, че мястото е страхотно, направо вълшебно. Харолд е построил всичко с двете си ръце, даже е направил възстановка на автентично индианско селище. Това е най-хубавият къмпинг, който посещаваме, откакто сме тръгнали. Тук витае особена енергия, вдъхновявам се да направя хубава лъжица за готвене, даже намирам по-добро дърво от скапаната летва, която намерих до магистралата.
Спокойно и бавно се приготвяме тази сутрин, гледаме да не си даваме много зор, имайки предвид вчерашния ден. Ползваме интернета в центъра за посетители и закусваме с пържени яйца. Изпиваме по чаша кафе с конска доза захар, но нищо не надвива вчерашната умора. Трудно ни е първите няколко километра, но поне теренът и вятърът са по-благосклонни.
Стигаме до стар дървен мост и спираме за малко, точно навреме, защото започва да вали. Още сме доста изморени и решаваме след 30 км да спрем за днес и да почиваме. За съжаление, обаче, няма никъде вода по пътя. Това ни кара да се отклоним към Шампейн, някакво градче в страни от пътя. В този град няма никой на улицата и аз направо нахълтвам в местното общо помещение с молба за вода. Една доста стресната канадска леличка ни отваря и ни сипва вода. Водата има ужасен вкус, като течно, ръждясъло желязо, но за готвене и миене ще свърши работа.
Мислим да опънем палатката на някоя полянка в градченцето и да се хоризонтираме след вечеря. В града е пълно с малки гризачи и Слав иска да се опита да хване няколко, за да хапнем малко мръвка за закуска. През това време аз започвам да дялкам бъркалка за готвене. Привличаме вниманието на един местен индианец, който идва да се запознае и да научи повече за приключенията и плановете ни. Казва се Харолд и е голям сладур, притежава къмпинг, където ни кани да останем, мястото е само на 1.5 км. от нас, така че тръгваме.
Стигаме там и виждаме, че мястото е страхотно, направо вълшебно. Харолд е построил всичко с двете си ръце, даже е направил възстановка на автентично индианско селище. Това е най-хубавият къмпинг, който посещаваме, откакто сме тръгнали. Тук витае особена енергия, вдъхновявам се да направя хубава лъжица за готвене, даже намирам по-добро дърво от скапаната летва, която намерих до магистралата.
30.06.2015г.
Тази сутрин сме направо размазани, спим до 9:30 и едвам ставаме. Нудълът не е достатъчен за разстоянията, които изминаваме. Трябва си сериозна храна. Измиваме си зъбите и Харолд пристига с два термоса кафе. Разказва ни как е построил цялото място с неща, които е намерил и не му е струвало нищо. Събрал е всички стари и ги е рзпитвал за това как са живеели едно време, как са правили къщите си, как са ловували и изобщо как е било преди десетилетия по тези земи, за да има ясна представа как да направи селището. Разказва ни и за двата клана индианци, живещи в Юкон. Гарваните и вълците, те нямат право да се женят помежду си, сиреч гарван да се жени за вълк и обратното. Майката е определяща за клана, към който принадлежат децата. Харолд е гарван, защото майка му е била гарван. Баща му е бил единственият бял, приет от индианците, осиновен от вълците и получил индианско име: Господар на кучето водач. Също така разбираме за тъжната съдба на индианците след пристигането на белите завоеватели или “сливането”, както Харолд го нарича. Белите дали имена на всички индианци и по този начин изтрили родовата връзка, след това разделили земята между семействата и по този начин ги разединили, а накрая ги “образовали” и покръстили, с което изтрили езика и боговете им, демек традициите и културата им. Индианците започнали да се държат като бели и да спорят за земята, която някога била обща и спряли да се интересуват за индианците извън техните територии. Харолд казва, че всеки път, когато повдигне въпроса за това, че индианците не трябва да спорят по между си, а да се обединят, както е било едно време, получава в отговор: ”Харолд ти си луд”. Същият отговор получава и когато спомене за променящия се климат и вредата от консуматорското общество. Когато бил малък, зимите били адски студени и с много сняг със средна температура -60, а сега най-ниските температури били -20. Разбираме, че и силните ветрове са част от променящия се климат и са нещо ново за летния сезон тук, както и чайките и изобилието от насекоми. Това ме подсеща да го питам какво да направим, за да се пазим от комарите, решението е много просто, просто трябва да се намажем с белия прашец от тополите, които растат тук. Веднага пробваме и резултатът е на лице, най-накрая сме спасени.
Много ни се иска да останем тук и да помогнем на Харолд с работата по автентичното селище, но нямаме достатъчно храна и продължаваме към Лайтхорс. Много жалко, но сега знаем, че е добре винаги да имаме малко повече храна с нас.
Хващаме пътя едва към 3 ч. следобедно време, не можем да откажем на предложението да видим колекцията от автентични оръдия на труда. Диетата от нудълс е нещо като присъда за колоездачите, нямаме никакви сили, едвам въртим педалите. Направо ми се вие свят, умората бързо се натрупва, когато не се храним добре.
Виждам табелка с надпис: ”Bed and breakfast next left”. Давам сигнал на Слав и се отклоняваме. Там има нещо като ресторантче. Поръчваме си по един хамбургер с допълнително бекон, гъби и сирене. Иска ни се и по една биричка да изпием, но тя е много скъпа, 5.25$ за кенче, отказахме се. Ирен, собственичката на ресторант “Ирен”, ни разбира за какво си говорим и се сдобиваме с две бири за сметка на заведението. За десерт си купуваме шоколадов десерт с фастъчено масло, Джеръми ни го показа, когато бяхме във Феърбанкс. Когато приключваме с пиршеството и плащаме сметката, Ирен ни почерпва още 6 бири по случай утрешния ден на Канада. Много мило от нейна страна.
След доброто похапване, даже вятърът се обръща в наша полза и става попътен. Движим се с 300, много е приятно разнообразието в скоростта. До пътя виждаме семейство диви кончета. Много мила гледка, малкото конче така сладко се гушка в майка си. Спираме до едно езеро, за да изпием по една биричка, но не се застояваме, за да можем да се възползваме, колкото се може повече, от силата на месото и попътния вятър. Спираме малко преди града, защото е малко късно, за да се изсипем при хората, с които сме се разбрали да ни подслонят. Слав залага капаните и лягаме да спим.
Тази сутрин сме направо размазани, спим до 9:30 и едвам ставаме. Нудълът не е достатъчен за разстоянията, които изминаваме. Трябва си сериозна храна. Измиваме си зъбите и Харолд пристига с два термоса кафе. Разказва ни как е построил цялото място с неща, които е намерил и не му е струвало нищо. Събрал е всички стари и ги е рзпитвал за това как са живеели едно време, как са правили къщите си, как са ловували и изобщо как е било преди десетилетия по тези земи, за да има ясна представа как да направи селището. Разказва ни и за двата клана индианци, живещи в Юкон. Гарваните и вълците, те нямат право да се женят помежду си, сиреч гарван да се жени за вълк и обратното. Майката е определяща за клана, към който принадлежат децата. Харолд е гарван, защото майка му е била гарван. Баща му е бил единственият бял, приет от индианците, осиновен от вълците и получил индианско име: Господар на кучето водач. Също така разбираме за тъжната съдба на индианците след пристигането на белите завоеватели или “сливането”, както Харолд го нарича. Белите дали имена на всички индианци и по този начин изтрили родовата връзка, след това разделили земята между семействата и по този начин ги разединили, а накрая ги “образовали” и покръстили, с което изтрили езика и боговете им, демек традициите и културата им. Индианците започнали да се държат като бели и да спорят за земята, която някога била обща и спряли да се интересуват за индианците извън техните територии. Харолд казва, че всеки път, когато повдигне въпроса за това, че индианците не трябва да спорят по между си, а да се обединят, както е било едно време, получава в отговор: ”Харолд ти си луд”. Същият отговор получава и когато спомене за променящия се климат и вредата от консуматорското общество. Когато бил малък, зимите били адски студени и с много сняг със средна температура -60, а сега най-ниските температури били -20. Разбираме, че и силните ветрове са част от променящия се климат и са нещо ново за летния сезон тук, както и чайките и изобилието от насекоми. Това ме подсеща да го питам какво да направим, за да се пазим от комарите, решението е много просто, просто трябва да се намажем с белия прашец от тополите, които растат тук. Веднага пробваме и резултатът е на лице, най-накрая сме спасени.
Много ни се иска да останем тук и да помогнем на Харолд с работата по автентичното селище, но нямаме достатъчно храна и продължаваме към Лайтхорс. Много жалко, но сега знаем, че е добре винаги да имаме малко повече храна с нас.
Хващаме пътя едва към 3 ч. следобедно време, не можем да откажем на предложението да видим колекцията от автентични оръдия на труда. Диетата от нудълс е нещо като присъда за колоездачите, нямаме никакви сили, едвам въртим педалите. Направо ми се вие свят, умората бързо се натрупва, когато не се храним добре.
Виждам табелка с надпис: ”Bed and breakfast next left”. Давам сигнал на Слав и се отклоняваме. Там има нещо като ресторантче. Поръчваме си по един хамбургер с допълнително бекон, гъби и сирене. Иска ни се и по една биричка да изпием, но тя е много скъпа, 5.25$ за кенче, отказахме се. Ирен, собственичката на ресторант “Ирен”, ни разбира за какво си говорим и се сдобиваме с две бири за сметка на заведението. За десерт си купуваме шоколадов десерт с фастъчено масло, Джеръми ни го показа, когато бяхме във Феърбанкс. Когато приключваме с пиршеството и плащаме сметката, Ирен ни почерпва още 6 бири по случай утрешния ден на Канада. Много мило от нейна страна.
След доброто похапване, даже вятърът се обръща в наша полза и става попътен. Движим се с 300, много е приятно разнообразието в скоростта. До пътя виждаме семейство диви кончета. Много мила гледка, малкото конче така сладко се гушка в майка си. Спираме до едно езеро, за да изпием по една биричка, но не се застояваме, за да можем да се възползваме, колкото се може повече, от силата на месото и попътния вятър. Спираме малко преди града, защото е малко късно, за да се изсипем при хората, с които сме се разбрали да ни подслонят. Слав залага капаните и лягаме да спим.
01.07.2015г.
Наспиваме се юнашки, изяждаме последната храна и продължаваме към Лайтхорс. Нищо не се е хванало за съжаление. Днес е националният празник на Канада, но по нищо не си личи. Всичко си работи, противно на това, което ни казаха вчера. Първата ни спирка в града е Макдоналдс за по един ванилов шейк. В Канада дори боклуци, като Макдоналдс, са адски скъпи. След това спираме в “Super Store”, за да си купим разни неща за вечеря, закуска и обяд. Купуваме и бирички и се отправяме към къщата на домакините ни. Тях ги няма, но са ни оставили ключ от къщата в пощенската кутия. Настаняваме се в двора с бирата и чипса и много добре си прекарваме времето, докато домакините се приберат. Те са доста спокойни хора, на които изобщо не им пука, че двама непознати се мотаят в къщата им. Били са навън с колелата, изкъпват се и излизат навън за вечеря.
Ние през това време си приготвяме царска вечеря с ребърца и картофено пюре с много чесън и лук. Боже, направо ще се пръсна, много ядене погълнах, но намирам малко място за ванилов пудинг. Изкъпваме се и домакините ни се прибират. Много спокойна двойка са.
Джени има две китари, но се е отказала да свири, защото като мен и тя е самоука, но бързо се демотивирала. Разрешава ми да си поиграя с една от китарите. Разбирам, че пръстите много бързо пак стават тромави и бавни след дългата пауза.
Тази вечер за пръв път, от както сме тръгнали от Дедхорс спим в легло с бели чершафи и възглавници.
Наспиваме се юнашки, изяждаме последната храна и продължаваме към Лайтхорс. Нищо не се е хванало за съжаление. Днес е националният празник на Канада, но по нищо не си личи. Всичко си работи, противно на това, което ни казаха вчера. Първата ни спирка в града е Макдоналдс за по един ванилов шейк. В Канада дори боклуци, като Макдоналдс, са адски скъпи. След това спираме в “Super Store”, за да си купим разни неща за вечеря, закуска и обяд. Купуваме и бирички и се отправяме към къщата на домакините ни. Тях ги няма, но са ни оставили ключ от къщата в пощенската кутия. Настаняваме се в двора с бирата и чипса и много добре си прекарваме времето, докато домакините се приберат. Те са доста спокойни хора, на които изобщо не им пука, че двама непознати се мотаят в къщата им. Били са навън с колелата, изкъпват се и излизат навън за вечеря.
Ние през това време си приготвяме царска вечеря с ребърца и картофено пюре с много чесън и лук. Боже, направо ще се пръсна, много ядене погълнах, но намирам малко място за ванилов пудинг. Изкъпваме се и домакините ни се прибират. Много спокойна двойка са.
Джени има две китари, но се е отказала да свири, защото като мен и тя е самоука, но бързо се демотивирала. Разрешава ми да си поиграя с една от китарите. Разбирам, че пръстите много бързо пак стават тромави и бавни след дългата пауза.
Тази вечер за пръв път, от както сме тръгнали от Дедхорс спим в легло с бели чершафи и възглавници.
Повече снимки може да видите тук: www.facebook.com/cycle4recycle
моля, споделяйте за нас :)
моля, споделяйте за нас :)
