текст: Яна Меламед
фото: Вячеслав Стоянов
12.06.2015г.
Много странно, имаме си покрив над главите, легла с матраци, горяща печка, защита от гладни мечки, а въпреки това, не можем да спим. Нареждаме двата пъзела, които има, изиграваме всички игри на карти, които знаем и си говорим глупости, за да убиваме времето. И на двамата ни писна от студа и не ни се пътува през нощта. Приготвям закуската от сега, за да ядем и да изцепим след няколко часа. Успяваме все пак да поспим няколко часа.
Абсолютно готови и на път сме в 5:30, а навън е кучи студ. Не усещам абсолютно никакъв енергиен заряд от закуската и първите баири идват тегаво. Сякаш краката ми не са разбрали, че почивката бе само за вчера. Супата не работи, краката ми са в почивка и ми е супер студено на спусканията. Много трудно тръгва този ден.
Стигаме до пощенска станция с магазин за сувенири. Решаваме да проверим за нещо топло и енергиино. Май умората от баирите вече се е насъбрала и това ме мъчи предимно. Пред пощата има стара колекция хипарски коли, които ни привличат. Страхотни са, леки автомобили с по четири врати от всяка страна. С такава кола без проблем биха могли да пътуват 10 манячета и няколко шулета. Сядам на шофьорското място и си играя все едно карам колата, а Слав ме снима. Държим се, като истински туристи. Едно момиче бива привлечено от забавата в този ранен час и идва да се запознае, и да разбере повече за приключенията ни. Ние пък разбираме, че тя е гид и води група туристи към Студен крак. Забавното е, че туристите са японци и се оплакват от комарите и предпочитат да си стоят в колата. Това е безумно, защото още е много студено и няма почти никакви комари, но бедна им фантазия, като стигнат в Студен крак, там ще ги разкъсат живи.
Влизаме в пощата и добрата новина е, че кафето е безплатно, слагам равни части кафе и захар в чашата и около два пръста суха сметана, вземаме си и по едно гигантско кексче. Жената, която работи там, веднага разбира нуждите ни и ни подарява два пакета сушено говеждо месо. Това е адски мил жест, единственото, което можем да направим за нея е да й помогнем да разтовари буса със запаси.
Събираме слънчева топлина и продължаваме. За пръв път в живота си усещам колко мощно гориво е захарта. Следващият баир направо го прелитам и крещя от кеф "Захаар". Единствено облаците развалят захарната идилия, защото крият слънцето и все не можем хубаво да се нагреем, но поне имаме достатъчно баири да ни топлят.
След 4 км срещаме един холандец със супер-дупер колело с вътрешна скоростна кутия. Той ни споделя, че възнамерява да стигне до Мексико през планините. Също така разбираме, че от Феърбанкс са тръгнали още петима колоездачи, които възнамеряват да стигнат до Аржентина. Ние май няма да ги засечем, защото те ще теглят черта надолу по магистралата, която ще ги отведе чак до "Огнена земя".
Малко преди Феърбанкс, слънцето най-накрая надвива облаците и се показва, за да ни стопли. Благодарение на умният ми телефон намираме Джеръми, който си е пред къщата и директно ни подава по една бира. Казва ни, че до сега само българи са успявали да намерят къщата му и много ни се смее. Посрещането е велико, по-хубаво не си го представях. А това, което следва, е толкова хубаво, че дори не знам как да го опиша. Топъл душ. Не си спомням никога в живота си да съм се къпала с такъв кеф. Измих се от главата до петите няколко пъти със сапун. След това си сложих дрехи, които не бях носила, откакто тръгнахме. Спрях да пуша три месеца преди да тръгнем, но една цигара в този момент ме накара да се почувствам завършена.
Отваряме по още една бира и правим гигантска клада в двора. Усещането за всички тези неща, които са ми даденост в къщи, сега е съвсем различно. Сякаш ги оценявам за пръв път в живота си. В ежедневието си съм свикнала с толкова много неща, че изобщо не им обръщам внимание и не си давам сметка, че те не са нещо естествено и нормално. Сега си давам сметка, че прекосяването на северна Аляска си беше борба за оцеляване, без място, на което да се стоплиш или поне за малко да се скриеш от вятъра, постоянното внимание за мечки, как никога не зная дали поредната мечка, която срещнеш, няма да е освирепяла от глад, грижата по опазването на храната, липсата на разнообразие в строгото меню от спагети и ориз. Дивата природа на полярния кръг, сурова, но красива. Това приключение ще остане завинаги запечатано в спомените ми. Там, където бяхме, в никакъв случай не можеш да си позволиш да претупаш нещо свързано със сигурността на храната, водата и лагера. Ако животни ни изядат храната през нощта, сме прецакани, ако не си пречистим водата, сме прецакани, ако не сме опънали палатката как си требе и на подходящо място, сме прецакани. Още преди да напусна дома знаех, че това пътешествие ще ми помогне да стана по-отговорен и зрял човек, но не очаквах да стане толкова бързо. Любовта на заобикалящите те хора може да те направи безпомощен и затова се радвам, че имам тази възможност да тествам себе си.
13.06.2015г.
Много хубаво се спи в дом. Излизам на двора и виждам, че времето е страхотно, това разбира се е така, защото не сме на път. Сядам на слънце и идва Джеръми с лулата, добро начало за съботна сутрин. А въпроснят Джеръми е голяма работа, супер откачалка и голям пич, даже бих казал, че е голямо ликсанче.
Малко неадекватно се организираме, за да си започнем деня. Малко е странно да не е кучи студ и да не трябва да стягаме багажи, за да потеглим максимално скоро, за да се стоплим и да изминем 100 км за деня. Най-накрая взимаме решение и отиваме, като за начало, да се изперем и да си напазаруваме. Слав е много смешен, абсолютно неадекватен от почивката и слънцето, може би най-накрая си даде сметка, че сме в Америка. Добре че не беше наоколо, докато пушихме лулата. Може би, защото за него Америка е била блян по време на комунизма и чак сега има възможност да я посети и опознае, не знам надявам се да му мине скоро и да се изкефи, защото от опит знам, че е супер да си турист тук.
В гигантския супермаркет си купуваме цял тон захарни бомби, но пък са супер за път, защото са енергия за катерене. След пазара Джеръми ни запознава с две момчета от Габрово, които са тук за лятото да бачкат. Те ни споделят, че тук са на две работи и са луднали от работа по 16 часа на ден. Баси, със същия успех могат да са роби и в България. Защо да идваш чак в Аляска, за да ти скъсат задника от бачкане, особено, ако нямаш възможност да ходиш никъде, тук все пак е приказно. Въобще не ми звучи като забавно лято, но това е в мойте очи, те сигурно си имат своите дивиденти, все пак изглеждат свестни момчета.
След като си свършваме работата в града се връщаме, за да направим баница. Много яко, първата ми американска баница :). Докато правим баницата изпиваме аляското пиво, което си купихме по-рано и въртим лулата. Много обичам да пробвам нови бири, докато пътувам, а тази си е супер.
Планът за следобеда е да вземем всички играчки за големи момчета, които Джеръми има плюс двете българчета и да отидем до местното стрелбище. Стигаме до мястото и земята е засипана в гилзи, буквално газим в тях все едно са чакъл. Тук е пълно с хора и всеки носи собствения си арсенал. Не е стрелбище, на което се наема оръжие, има просто навес и масички за оръжията. Всичко е надупчено от куршуми, всъщност до сега не съм споменавала, но тук всички знаци по пътя, огради, стълбове, изоставени коли и каквото се сетите, е надупчено от куршуми. Все едно сме в дивия запад. Всички в Аляска са въоръжени до зъби. На мен лично ми е малко трудно да възприема това забавление. Може би, защото всички оръжия, които виждам не са ловни, а за убиване на хора. Българските пичове супер много се кефят на стрелбата и пробват всичко, от пистолет, до мадафака пушките. Накрая и аз се решавам да пробвам, все пак, нали искам да опознавам нови култури, това явно си е нещо, като култура тук. Важно е да спомена, че ние бяхме много готини на стрелбището, защото си бяхме взели баницата и правихме пикник, докато всички стреляха на воля. Това беше много забавно, добре че Джеръми е наш човек.
След стрелбата се връщаме и приготвям цял казан леща, която стана доста добре, малко солена, но тук, като че ли солта е по-солена от нашата. След вечеря отиваме до университета, за да се свържем с Гери, но нея я няма на линия и бързо си тръгваме.
Не сме правили кой знае какво днес, но сме изморени и всички се трупясваме по леглата в мометна, в който се връщаме.
Много хубаво се спи в дом. Излизам на двора и виждам, че времето е страхотно, това разбира се е така, защото не сме на път. Сядам на слънце и идва Джеръми с лулата, добро начало за съботна сутрин. А въпроснят Джеръми е голяма работа, супер откачалка и голям пич, даже бих казал, че е голямо ликсанче.
Малко неадекватно се организираме, за да си започнем деня. Малко е странно да не е кучи студ и да не трябва да стягаме багажи, за да потеглим максимално скоро, за да се стоплим и да изминем 100 км за деня. Най-накрая взимаме решение и отиваме, като за начало, да се изперем и да си напазаруваме. Слав е много смешен, абсолютно неадекватен от почивката и слънцето, може би най-накрая си даде сметка, че сме в Америка. Добре че не беше наоколо, докато пушихме лулата. Може би, защото за него Америка е била блян по време на комунизма и чак сега има възможност да я посети и опознае, не знам надявам се да му мине скоро и да се изкефи, защото от опит знам, че е супер да си турист тук.
В гигантския супермаркет си купуваме цял тон захарни бомби, но пък са супер за път, защото са енергия за катерене. След пазара Джеръми ни запознава с две момчета от Габрово, които са тук за лятото да бачкат. Те ни споделят, че тук са на две работи и са луднали от работа по 16 часа на ден. Баси, със същия успех могат да са роби и в България. Защо да идваш чак в Аляска, за да ти скъсат задника от бачкане, особено, ако нямаш възможност да ходиш никъде, тук все пак е приказно. Въобще не ми звучи като забавно лято, но това е в мойте очи, те сигурно си имат своите дивиденти, все пак изглеждат свестни момчета.
След като си свършваме работата в града се връщаме, за да направим баница. Много яко, първата ми американска баница :). Докато правим баницата изпиваме аляското пиво, което си купихме по-рано и въртим лулата. Много обичам да пробвам нови бири, докато пътувам, а тази си е супер.
Планът за следобеда е да вземем всички играчки за големи момчета, които Джеръми има плюс двете българчета и да отидем до местното стрелбище. Стигаме до мястото и земята е засипана в гилзи, буквално газим в тях все едно са чакъл. Тук е пълно с хора и всеки носи собствения си арсенал. Не е стрелбище, на което се наема оръжие, има просто навес и масички за оръжията. Всичко е надупчено от куршуми, всъщност до сега не съм споменавала, но тук всички знаци по пътя, огради, стълбове, изоставени коли и каквото се сетите, е надупчено от куршуми. Все едно сме в дивия запад. Всички в Аляска са въоръжени до зъби. На мен лично ми е малко трудно да възприема това забавление. Може би, защото всички оръжия, които виждам не са ловни, а за убиване на хора. Българските пичове супер много се кефят на стрелбата и пробват всичко, от пистолет, до мадафака пушките. Накрая и аз се решавам да пробвам, все пак, нали искам да опознавам нови култури, това явно си е нещо, като култура тук. Важно е да спомена, че ние бяхме много готини на стрелбището, защото си бяхме взели баницата и правихме пикник, докато всички стреляха на воля. Това беше много забавно, добре че Джеръми е наш човек.
След стрелбата се връщаме и приготвям цял казан леща, която стана доста добре, малко солена, но тук, като че ли солта е по-солена от нашата. След вечеря отиваме до университета, за да се свържем с Гери, но нея я няма на линия и бързо си тръгваме.
Не сме правили кой знае какво днес, но сме изморени и всички се трупясваме по леглата в мометна, в който се връщаме.
14.06.2015г.
Днес е най-скучният ден, откакто сме тръгнали. Прекарваме целия ден в една книжарница, за да ползваме интернета. Трябва да свършим малко работа по блога и проекта. Обновяването на информацията отнема много време. Отдавна не сме имали ток и интернет, и трябва да се навакса с много дни назад.
Навън лятото кипи с пълни сили, а ние направихме пълен работен ден в тази книжарница. Единственото забавно нещо бе, че хората тук влизат с патлаците да избират книжки за децата си. Сигурно, когато си тръгваме, служителите не могат да повярват. Много досаден ден и се чувствам отегчена до смърт.
Връщаме се при Джеръми, който също изглежда изсмукан от работния ден. Но въпреки това, ни приготвя по един запечен на фурна банан с фъстъчено масло и течен шоколад, много вкусен боклук :). В момента събирането на калории е нещо като приоритет.
По-късно се пробваме пак да чуем Гери по скайп и успяваме. Много е яко да се чуем и видим, макар през камерата, не съм я виждала от Януари, когато замина за Холандия. Изглежда доста свежа и май успява да се забавлява в скучландия. Била на гей парти в Берлин :D
Връщаме се и ядем супер вкусната манджа, която Джеръми приготви по-рано. Нещо като гювеч, само че със северен елен. След това въртим лулата и приготвяме великите торби. От тук нататък ни предстоят само шосета и решавам, че е крайно време да заредя 4olixa'a как си требе, пък да видим утре какво ще става :). Тъй като Джеръми се опитва да се отърве от нещата си, не ни се струва практично да му подаряваме каквото и да е. Решавам да му помогна с ученето на български и поставям етикети на всичките му вещи с името на български и написвам на латиница как се чете.
Днес е най-скучният ден, откакто сме тръгнали. Прекарваме целия ден в една книжарница, за да ползваме интернета. Трябва да свършим малко работа по блога и проекта. Обновяването на информацията отнема много време. Отдавна не сме имали ток и интернет, и трябва да се навакса с много дни назад.
Навън лятото кипи с пълни сили, а ние направихме пълен работен ден в тази книжарница. Единственото забавно нещо бе, че хората тук влизат с патлаците да избират книжки за децата си. Сигурно, когато си тръгваме, служителите не могат да повярват. Много досаден ден и се чувствам отегчена до смърт.
Връщаме се при Джеръми, който също изглежда изсмукан от работния ден. Но въпреки това, ни приготвя по един запечен на фурна банан с фъстъчено масло и течен шоколад, много вкусен боклук :). В момента събирането на калории е нещо като приоритет.
По-късно се пробваме пак да чуем Гери по скайп и успяваме. Много е яко да се чуем и видим, макар през камерата, не съм я виждала от Януари, когато замина за Холандия. Изглежда доста свежа и май успява да се забавлява в скучландия. Била на гей парти в Берлин :D
Връщаме се и ядем супер вкусната манджа, която Джеръми приготви по-рано. Нещо като гювеч, само че със северен елен. След това въртим лулата и приготвяме великите торби. От тук нататък ни предстоят само шосета и решавам, че е крайно време да заредя 4olixa'a как си требе, пък да видим утре какво ще става :). Тъй като Джеръми се опитва да се отърве от нещата си, не ни се струва практично да му подаряваме каквото и да е. Решавам да му помогна с ученето на български и поставям етикети на всичките му вещи с името на български и написвам на латиница как се чете.
