текст: Яна Меламед
редакция: Невена Червенакова
фото: Вячеслав Стоянов
15.11.15г.
Вчера изследвахме града, а днес трябва да свършим една задачка. Трябва да отидем до REI, за да сменим палатката. Половината ни дом вече пропуска и водозащитният слой е започнал да се разлепя. Хубавото на този магазин, е че ти дават доживотна гаранция. Смениха ни палатката с нова, същия модел, но поне ще ни опази сухи за идните дъждове. После купуваме храна и отиваме на кино. Тук лека, полека се връщаме към нормалния живот. Дори не съм си и мислила, че ще хоим на кино, докато сме от другата страна на света.
16.11.15г.
Куба, как ще стигнем до Куба? Все още не вървят фериботи, както пише в интернет. Кубинското посолство не отговаря нито на телефонни обаждания, нито на имейли. Поне от MSR ще ни изпратят доста нови резервни части за котлончето до края на седмицата.
Търсим ли търсим начин, за да стигнем до острова, но явно единственият начин е със самолет. Полетите са много скъпи, толкова пари ще похарчим на път в следващите една година и половина. Това повдига и наболелия въпрос - какво ще правим, като останем без пари. Как изобщо ще прецапаме Панамския канал, за да стигнем до Южна Америка. Сега в САЩ е лесно, но после? Трябва ни бизнес план за финансиране на експдицията, за да можем да я завършим изобщо.
редакция: Невена Червенакова
фото: Вячеслав Стоянов
15.11.15г.
Вчера изследвахме града, а днес трябва да свършим една задачка. Трябва да отидем до REI, за да сменим палатката. Половината ни дом вече пропуска и водозащитният слой е започнал да се разлепя. Хубавото на този магазин, е че ти дават доживотна гаранция. Смениха ни палатката с нова, същия модел, но поне ще ни опази сухи за идните дъждове. После купуваме храна и отиваме на кино. Тук лека, полека се връщаме към нормалния живот. Дори не съм си и мислила, че ще хоим на кино, докато сме от другата страна на света.
16.11.15г.
Куба, как ще стигнем до Куба? Все още не вървят фериботи, както пише в интернет. Кубинското посолство не отговаря нито на телефонни обаждания, нито на имейли. Поне от MSR ще ни изпратят доста нови резервни части за котлончето до края на седмицата.
Търсим ли търсим начин, за да стигнем до острова, но явно единственият начин е със самолет. Полетите са много скъпи, толкова пари ще похарчим на път в следващите една година и половина. Това повдига и наболелия въпрос - какво ще правим, като останем без пари. Как изобщо ще прецапаме Панамския канал, за да стигнем до Южна Америка. Сега в САЩ е лесно, но после? Трябва ни бизнес план за финансиране на експдицията, за да можем да я завършим изобщо.
17.11.15г.
Куба, Куба, как ще стигнем до Куба? Добре пари, да изкараме пари. Решавам да се пробвам да продавам истории на списания, конкуренцията е голяма, но нищо не ми пречи да пробвам. Все пак, откакто сме тръгнали, всеки ден пиша, та разполагам с доста материал.
Добре, стига толкова ребуси без изход, време е да се забавляваме, все пак сме в Ню Йорк Сити. Батко ми и тук има агенти, така че се обаждаме на Бисер, уговаряме среща и се впускаме в града. Хващаме влака и слизаме на Световния търговски Център. Подранили сме и отиваме до паметника в чест на загиналите на 9\11. Там все още витае зловещият дух на трагедията. Иначе ми харесва какво са направили, хиляди сълзи, стичащи се в черния квадрат на безизвестното. Махаме се от площада, защото е депресиращо място.
Идва и Бисер, голям е пич, веднага го усещаме, като наш човек и вече знаем, че ще е забавна вечер. Първо се спираме в едно паркче на брега на реката в Бруклин, точно между Бруклинския и Манхатанския мост. От там се открива страхотна гледка към нощния Манхатан. Ние небрежно си пием биричките и се радваме на един гълъб. Невероятно е усещането да си в такъв мегаполис, не мисля, че ще се справя да обясня магията на новият свят, но мога да опиша какво виждат очите ми.
Срещу нас, Манхатан, грейнал в нощния си разкош. От двете ни страни по мостовете минават на два етажа коли, влакове, автобуси, колела, пешеходци. По реката минават един след друг, гигантски товарни кораби. В далечината Статуята на Свободата горда и доволна, наблюдава прогреса на новия свят. На пръв поглед цари абсолютен хаос, но когато изучиш обстановката разбираш, че организацията е гениална. Помислено е за всичко в най-малък детайл, няма нищо случайно или оставено на произвола на съдбата. В града живеят над 7 милиона души, трябва да е организирано.
След това Бисер ни показва новия проект, по който работи като специалист жичкаджия - осветител. Става въпрос за нов бруклински театър. Поместен е в стара фабрика за обувки и е направен страхотно. Никога не съм виждала такъв театър. Пространството е организирано отлично. Това е място, където ще се положат основите на театралното бъдеще. Самото пространство изисква и предизвиква към съвсем различен тип мислене за представление. Тук наистина сме в бъдещето, това още повече ни вдъхновява да не се отказваме от идеята да посетим Куба. От бъдещето да се пренесем в миналото. От Ню Йорк Сити, в Хавана.
Следващата ни спирка е Таймс скуеър. По пътя минаваме през една улица, минаваща през една сграда, който е гледал "Бърдмен" сигурно се сеща от къде минаваме. Вече сме на площада в сърцето на града, където са светнали всички светлини и телевизори. Мястото е лъскаво и лудо, сега не се вижда нито боклука, нито несъвършенствата на града. Всичко е осветено по прекрасен начин, това е града на светлината. В момента по площада се разхождат всички луди, чудаци и изроди. Видяхме и Ню Йоркския Сашо стиха, но дори и той е по-лъскав тук, макар че преследва хората по улиците с лудата си поезия. Виждаме какви ли не откачени, които се правят на абсолютни маймуни за малко пари. Най-гнусното и зловещо нещо, което видяхме е един възрастен гол, възрастен мъж с гигантски памперс и свръх реалистична маска на озъбено бебе. Нещото подскача и се клати под ужасните ритми на пиюкащи звуци. Баси откаченото място.
Накрая се настаняваме в един бар на по бира. Сядаме до прозореца и наблюдаваме как регулярно улицата пожълтява от таксита. Бисер ни разказва и за най-безумното такси, в което някога се е качвал. Било е Джипси Каб, което е много смешно, винаги съм си мислила, че това е измислица на Уес Андерсън. Та таксито било стар мини ван с изтърбушени седалки, на чието място е имало стар диван. Шофьорът бил косовец и паднал голям купон.
Още от дете посещавам щатите и винаги е било много "Уау", но винаги нещо е липсвало. Целият Ню Йорк съм го обхождала пеша и все нещо не е било на място. Сега разбирам, че винаги ми е липсвала компанята, с която да джиткам и да ходя нагоре, надолу. Градът е наш! Досега не се бяхме включвали в нощният живот на никой град по пътя, но поне го направихме със стил в Града. Ех, Ню Йорк, Ню Йорк, нищо чудно, че хората така се захласват по теб!
Куба, Куба, как ще стигнем до Куба? Добре пари, да изкараме пари. Решавам да се пробвам да продавам истории на списания, конкуренцията е голяма, но нищо не ми пречи да пробвам. Все пак, откакто сме тръгнали, всеки ден пиша, та разполагам с доста материал.
Добре, стига толкова ребуси без изход, време е да се забавляваме, все пак сме в Ню Йорк Сити. Батко ми и тук има агенти, така че се обаждаме на Бисер, уговаряме среща и се впускаме в града. Хващаме влака и слизаме на Световния търговски Център. Подранили сме и отиваме до паметника в чест на загиналите на 9\11. Там все още витае зловещият дух на трагедията. Иначе ми харесва какво са направили, хиляди сълзи, стичащи се в черния квадрат на безизвестното. Махаме се от площада, защото е депресиращо място.
Идва и Бисер, голям е пич, веднага го усещаме, като наш човек и вече знаем, че ще е забавна вечер. Първо се спираме в едно паркче на брега на реката в Бруклин, точно между Бруклинския и Манхатанския мост. От там се открива страхотна гледка към нощния Манхатан. Ние небрежно си пием биричките и се радваме на един гълъб. Невероятно е усещането да си в такъв мегаполис, не мисля, че ще се справя да обясня магията на новият свят, но мога да опиша какво виждат очите ми.
Срещу нас, Манхатан, грейнал в нощния си разкош. От двете ни страни по мостовете минават на два етажа коли, влакове, автобуси, колела, пешеходци. По реката минават един след друг, гигантски товарни кораби. В далечината Статуята на Свободата горда и доволна, наблюдава прогреса на новия свят. На пръв поглед цари абсолютен хаос, но когато изучиш обстановката разбираш, че организацията е гениална. Помислено е за всичко в най-малък детайл, няма нищо случайно или оставено на произвола на съдбата. В града живеят над 7 милиона души, трябва да е организирано.
След това Бисер ни показва новия проект, по който работи като специалист жичкаджия - осветител. Става въпрос за нов бруклински театър. Поместен е в стара фабрика за обувки и е направен страхотно. Никога не съм виждала такъв театър. Пространството е организирано отлично. Това е място, където ще се положат основите на театралното бъдеще. Самото пространство изисква и предизвиква към съвсем различен тип мислене за представление. Тук наистина сме в бъдещето, това още повече ни вдъхновява да не се отказваме от идеята да посетим Куба. От бъдещето да се пренесем в миналото. От Ню Йорк Сити, в Хавана.
Следващата ни спирка е Таймс скуеър. По пътя минаваме през една улица, минаваща през една сграда, който е гледал "Бърдмен" сигурно се сеща от къде минаваме. Вече сме на площада в сърцето на града, където са светнали всички светлини и телевизори. Мястото е лъскаво и лудо, сега не се вижда нито боклука, нито несъвършенствата на града. Всичко е осветено по прекрасен начин, това е града на светлината. В момента по площада се разхождат всички луди, чудаци и изроди. Видяхме и Ню Йоркския Сашо стиха, но дори и той е по-лъскав тук, макар че преследва хората по улиците с лудата си поезия. Виждаме какви ли не откачени, които се правят на абсолютни маймуни за малко пари. Най-гнусното и зловещо нещо, което видяхме е един възрастен гол, възрастен мъж с гигантски памперс и свръх реалистична маска на озъбено бебе. Нещото подскача и се клати под ужасните ритми на пиюкащи звуци. Баси откаченото място.
Накрая се настаняваме в един бар на по бира. Сядаме до прозореца и наблюдаваме как регулярно улицата пожълтява от таксита. Бисер ни разказва и за най-безумното такси, в което някога се е качвал. Било е Джипси Каб, което е много смешно, винаги съм си мислила, че това е измислица на Уес Андерсън. Та таксито било стар мини ван с изтърбушени седалки, на чието място е имало стар диван. Шофьорът бил косовец и паднал голям купон.
Още от дете посещавам щатите и винаги е било много "Уау", но винаги нещо е липсвало. Целият Ню Йорк съм го обхождала пеша и все нещо не е било на място. Сега разбирам, че винаги ми е липсвала компанята, с която да джиткам и да ходя нагоре, надолу. Градът е наш! Досега не се бяхме включвали в нощният живот на никой град по пътя, но поне го направихме със стил в Града. Ех, Ню Йорк, Ню Йорк, нищо чудно, че хората така се захласват по теб!
Повече снимки може да видите тук: www.facebook.com/cycle4recycle
