текст: Яна Меламед
редакция: Невена Червенакова
фото: Вячеслав Стоянов
20.09.15г.
И днес ще е много хубав ден, макар че вятърът не знам вече от кога е все срещу нас. Сигурно, когато стане попътен, ще отлетим с 300. Докато закусваме се запознаваме с много хора, които разхождат кучетата си. Те се радват, че сме останали да спим в парка и ни пожелават успех.
Толкова неусетно и леко влезнахме в града, че разбрахме, че сме в Минеаполис, чак когато видяхме небостъргачите. Градът има много хубава атмосфера, докато всички главни артерии са запушени от коли докъдето поглед ти стига, останалата част от жителите са много активни и тичат, карат колела, скейтборд или ролери. Навсякъде има велоалеи и колите са много толерантни, наистина е вело град номер 1 в САЩ. Също така има много хубави кътчета, сгради и местенце, изобщо атмосферата много ни допада. По пътя към наще домакини се срещаме с един човек, с който се запознахме преди два дни пред библиотеката, след това с едно семейство, което ни кани да останем при тях в Калифорния, а накрая една майка и сина й ни подаряват 2 л. кока кола.
Стигаме и до домакините, които са много слънчево семейство, направо греят. Винаги са пътували с тандемите си и с децата си и са били на много места по света заедно. От всички опции, които ни предлагат за спане, избираме хамаците в гаража за колела. Те имат два гаража, а колата им стои отвън. За вечеря ядем мексиканско и си бъбрим сладко, сладко.
редакция: Невена Червенакова
фото: Вячеслав Стоянов
20.09.15г.
И днес ще е много хубав ден, макар че вятърът не знам вече от кога е все срещу нас. Сигурно, когато стане попътен, ще отлетим с 300. Докато закусваме се запознаваме с много хора, които разхождат кучетата си. Те се радват, че сме останали да спим в парка и ни пожелават успех.
Толкова неусетно и леко влезнахме в града, че разбрахме, че сме в Минеаполис, чак когато видяхме небостъргачите. Градът има много хубава атмосфера, докато всички главни артерии са запушени от коли докъдето поглед ти стига, останалата част от жителите са много активни и тичат, карат колела, скейтборд или ролери. Навсякъде има велоалеи и колите са много толерантни, наистина е вело град номер 1 в САЩ. Също така има много хубави кътчета, сгради и местенце, изобщо атмосферата много ни допада. По пътя към наще домакини се срещаме с един човек, с който се запознахме преди два дни пред библиотеката, след това с едно семейство, което ни кани да останем при тях в Калифорния, а накрая една майка и сина й ни подаряват 2 л. кока кола.
Стигаме и до домакините, които са много слънчево семейство, направо греят. Винаги са пътували с тандемите си и с децата си и са били на много места по света заедно. От всички опции, които ни предлагат за спане, избираме хамаците в гаража за колела. Те имат два гаража, а колата им стои отвън. За вечеря ядем мексиканско и си бъбрим сладко, сладко.
21.09.15г.
Днешният ден прекарваме в къщата на Слуонсън в издирване на контакти. Следобед Слав отиде заедно с Мат да гледат състезанието на Адам в парка, а аз оставам да приготвя пълнени чушки за вечеря. Запознах се с приятелките на Клеър и наваксах с блога ни. Вечерта прекарахме много забавно и станахме свидетели на демонстрацията на Клеър от класа за нинджи.
22.09.15г.
Днес ще е доста по-вълнуващ ден от вчера, защото ще се впуснем в обиколка на града. Минеаполис наистина е страхотен град за колоездене, има множество алеи и вело магистрала. Почти всички хвърчат на колела из града. Има даже мостове, които са изградени само за колела и пресичат реката. В обиколката ни на града срещаме и Мат, което е много забавно. Първата ни спирка за днес е музеят за изкуства, който се оказва напълно безплатен за посетители. Сградата е голяма и е побрала произведения от всички епохи и художници. Там прекарваме много време и се изморяваме, а дори не успяваме да видим всичко. Обиколката ни продължава около няколко езера. Градът доста ни допада, има страхотна атмосфера, има си голяма река, която го пресича, има големи езера, множество паркове, дори малък водопад. На връщане към домакините ни хващаме по пътеката Минихаха, а когато се връщаме у Суонсън, те предлагат да отидем в местно барче за вечеря. Вечерта е много забавна, а когато се връщаме, всички лягат да спят, а ние излизаме на среднощна разходка.
Днешният ден прекарваме в къщата на Слуонсън в издирване на контакти. Следобед Слав отиде заедно с Мат да гледат състезанието на Адам в парка, а аз оставам да приготвя пълнени чушки за вечеря. Запознах се с приятелките на Клеър и наваксах с блога ни. Вечерта прекарахме много забавно и станахме свидетели на демонстрацията на Клеър от класа за нинджи.
22.09.15г.
Днес ще е доста по-вълнуващ ден от вчера, защото ще се впуснем в обиколка на града. Минеаполис наистина е страхотен град за колоездене, има множество алеи и вело магистрала. Почти всички хвърчат на колела из града. Има даже мостове, които са изградени само за колела и пресичат реката. В обиколката ни на града срещаме и Мат, което е много забавно. Първата ни спирка за днес е музеят за изкуства, който се оказва напълно безплатен за посетители. Сградата е голяма и е побрала произведения от всички епохи и художници. Там прекарваме много време и се изморяваме, а дори не успяваме да видим всичко. Обиколката ни продължава около няколко езера. Градът доста ни допада, има страхотна атмосфера, има си голяма река, която го пресича, има големи езера, множество паркове, дори малък водопад. На връщане към домакините ни хващаме по пътеката Минихаха, а когато се връщаме у Суонсън, те предлагат да отидем в местно барче за вечеря. Вечерта е много забавна, а когато се връщаме, всички лягат да спят, а ние излизаме на среднощна разходка.
23.09.15г.
Презентацията ни за Минеаполис е преместена за събота, което малко ни обърква плановете. Също така започва да ни става малко неудобно от непредвидено дългия ни престой у Суонсън. Добре, че поне те са пичове и нямат нищо против да останем.
Днес се заравяме в готвене и работа. Аз приготвям две баници с точени кори, а със Слав и Клеър приготвияме варенки. Преди да си легнем гледаме "Боговете сигурно са полудели", аз съм го гледала над 100 пъти, но никога няма да ми омръзне.
24.09.15г.
Поне по време на непредвидено дългия ни престой на едно място имаме време да свършим разни малки неща, за които все не остава време. Мат се прибира рано от работа днес, защото трябва да работи от вкъщи, а по обед отиваме отатък улицата, за да обядваме с Клеър в училището й. Мястото е много позитивно и приятно, учителите са усмихнати и се държат приятелски с децата, а децата не се бият карат или пък изпадат в истерия. Ако училищата в България бяха такива със сигурност всички щяха да ги посещават с удоволствие. Намираме и Клеър, вземаме обяда и се качваме в офиса н а г-н Самбс за обяд. Учителят е голям пич, харесва работата си и децата, не помня да съм имала такива учители в училище.
Следобяд има междучасие и всички са на двора да играят. Повечето играят футбол с учителите,а другите се катерят по катерушките. Ние оставяме Клеър в двора и си тръгваме. Ние ще отидем о града, а Мат също ще излиза за някаква работа.
Когато се връщаме у Суонсън, Адам ни посреща с новината, че г-н Самбс би искал да ни покани на презентация пред учениците. Това звучи много вълнуващо, една презентация за шулетата. За вечеря ще ядем пица, аз приготвям тестото, а Слав и Мат отиват да купят нещата за отгоре. За десерт ядем сладолед и много се забавляваме.
Презентацията ни за Минеаполис е преместена за събота, което малко ни обърква плановете. Също така започва да ни става малко неудобно от непредвидено дългия ни престой у Суонсън. Добре, че поне те са пичове и нямат нищо против да останем.
Днес се заравяме в готвене и работа. Аз приготвям две баници с точени кори, а със Слав и Клеър приготвияме варенки. Преди да си легнем гледаме "Боговете сигурно са полудели", аз съм го гледала над 100 пъти, но никога няма да ми омръзне.
24.09.15г.
Поне по време на непредвидено дългия ни престой на едно място имаме време да свършим разни малки неща, за които все не остава време. Мат се прибира рано от работа днес, защото трябва да работи от вкъщи, а по обед отиваме отатък улицата, за да обядваме с Клеър в училището й. Мястото е много позитивно и приятно, учителите са усмихнати и се държат приятелски с децата, а децата не се бият карат или пък изпадат в истерия. Ако училищата в България бяха такива със сигурност всички щяха да ги посещават с удоволствие. Намираме и Клеър, вземаме обяда и се качваме в офиса н а г-н Самбс за обяд. Учителят е голям пич, харесва работата си и децата, не помня да съм имала такива учители в училище.
Следобяд има междучасие и всички са на двора да играят. Повечето играят футбол с учителите,а другите се катерят по катерушките. Ние оставяме Клеър в двора и си тръгваме. Ние ще отидем о града, а Мат също ще излиза за някаква работа.
Когато се връщаме у Суонсън, Адам ни посреща с новината, че г-н Самбс би искал да ни покани на презентация пред учениците. Това звучи много вълнуващо, една презентация за шулетата. За вечеря ще ядем пица, аз приготвям тестото, а Слав и Мат отиват да купят нещата за отгоре. За десерт ядем сладолед и много се забавляваме.
25.09.15г.
Днес се захващаме с визуалния материaл за шулетата. Молим Клеър за една нейна снимка от някой байктрип. Искаме да споменем, че в класа има професионален пътешественик, който може да им разясни повече за пътуването на колело.
Готови сме и влизаме в училището, поготвяме стаята и влизат децата. Всички сядат на пода, ние също. Получи се много забавно, децата се изкефиха и ни питаха смешни неща. Когато си тръгваме сме заредени с много полужителна емоция. Връщаме се у Суонсън и се сбогуваме с тях, те отиват на преход, а ние оставаме, което е странно, но какво пък.
26.09.15г.
Купуваме разни неща за закуска, подготвяме презентацията и пак разполагаме с доста време.
В уречения час отиваме на уреченото място, подготвяме се и чакаме, чакаме и чакаме, може би всички са заминали за уикенда, може би всички са в парка, защото времето е супер, а може би никой не го интересува. Чакахме достатъчно, може би никой не го интересува и започваме да прибираме. Аха тръгнали си и две момчета се появяват. Ще им направим една частна презентация. По средата на мъдрите ни слова, идва един приятел на Мат, който ни съсипва с въпроси. Но поне се появиха хора, които се интересуват. Накрая се появява един американец, който е живял две години в България и едно момиче, което идва по погрешка. Презентацията бе пълен провал, но какво да се прави, поне утре продължаваме!
Днес се захващаме с визуалния материaл за шулетата. Молим Клеър за една нейна снимка от някой байктрип. Искаме да споменем, че в класа има професионален пътешественик, който може да им разясни повече за пътуването на колело.
Готови сме и влизаме в училището, поготвяме стаята и влизат децата. Всички сядат на пода, ние също. Получи се много забавно, децата се изкефиха и ни питаха смешни неща. Когато си тръгваме сме заредени с много полужителна емоция. Връщаме се у Суонсън и се сбогуваме с тях, те отиват на преход, а ние оставаме, което е странно, но какво пък.
26.09.15г.
Купуваме разни неща за закуска, подготвяме презентацията и пак разполагаме с доста време.
В уречения час отиваме на уреченото място, подготвяме се и чакаме, чакаме и чакаме, може би всички са заминали за уикенда, може би всички са в парка, защото времето е супер, а може би никой не го интересува. Чакахме достатъчно, може би никой не го интересува и започваме да прибираме. Аха тръгнали си и две момчета се появяват. Ще им направим една частна презентация. По средата на мъдрите ни слова, идва един приятел на Мат, който ни съсипва с въпроси. Но поне се появиха хора, които се интересуват. Накрая се появява един американец, който е живял две години в България и едно момиче, което идва по погрешка. Презентацията бе пълен провал, но какво да се прави, поне утре продължаваме!
Повече снимки може да видите тук: www.facebook.com/cycle4recycle
