Cycle for Recycle
  • Cycle 4 Recycle
  • Тips North America
  • BLOG.BG
  • El Blog.ES

Добър ден, аз съм прерийният вятър

9/25/2015

Comments

 
Picture
текст: Яна Меламед
редакция: Невена Червенакова​
фото: Вячеслав Стоянов


01.09.15г.

Днес влизаме в щата Манитоба. Там биваме посрещнати от зъл насрещен вятър и няколко дълги баира. Бяхме забравили какво е да катериш и спускаш баири, но е добре да упражняваме тази способност, за да не забравяме, все пак извън прерийте няма да е така равно и безгрижно.

Стигаме и Ръсел, първият град по пътя, където виждаме поредната безумна атракция, най-голямата крава или бик, не съм сигурна, но е голямо, грозно и пластмасово нещо. Също така тук намираме и най-големият велосипед на света. Той не е обявен в книжката за посетители, но го намираме за по-интересна атракция. Хапваме си обяда и продължаваме на изток.

Когато вятърът те духа обратно и трафикът е натоварен, се чувстваме изключително малки. Особено тук, където коли, камиони и какво ли не е огромно и чудовищно. Но когато ни задминава една къща пренасяна от камион, всичко става прекалено смешно и нелепо. Е, не е като онзи ден, когато ни гони огромен комбайн по магистралата, но е добър пример за хора пътуващи с целите си къщи.

Много ни духа и сме много изморени, ще прекараме нощта във Фоксварен, където има четири улици и безплатен къмпинг. Ние сме единствените посетители и се разполагаме на единствената маса. Тъй като още е рано и имаме време, можем да се пробваме да направим един истински хляб. Слав се заема с хляба, но нещо не му стигат нервите и слага хляба в още бумтящия огън и го изгаряме и прецакваме тенджерата, която промени химичния си състав и сега е мека, като пластелин. След вечеря започват да пристигат и комарите, така че бързо се организираме за лягане. Копеленцата са адски много, стотици, безброй, милиарди комари. Толкова са нахални, че ни влизат в устите, докато си мием зъбите.

02.09.15г.

Духа или не, трябва да продължим към Минедоса, защото там ще имаме уникалната възможност да се изкъпем. Последните дни е адска, лепкава жега, над 30 градуса, не знам колко точно, но се пържим в собствен сос. Заради вятъра, жегата я усещаме само в главите и нивото на умора.

Забавното днес, е че искахме да стартираме преди вятъра да се е събудил, но забравихме да преместим часовника с един час напред като влезнахме в Манитоба и усилията ни останаха само сладка илюзия. Но пък почувствахме известна гордост събуждайки се в 5:30, абсолютно сами, 30 мин преди часа, в който искахме да станем, но се оказа 30 мин след този час.

Стигаме до Шоъл Лейк, където се спираме за почивка, защото освен вятъра, тук има и ремонт и няма авариина лента, стресът много ни изморява. Във въпросното градче идва местен репортер да ни вземе интервю за вестника. Това е много забавно, голяма новина сме в малкия град - “Двама абсолютно непознати минават за малко” на първа страница.

Продължаваме към Минедоса в невероятен пек, жега и вятър, спираме се за поредна почивка в друго градче, където също предизвикваме голям интарес. Всички идват да се запознаят и да ни поздравят.

Малко преди Минедоса се запознаваме с един новозеландец на колело, който е здраво натоварен и пътува към Ванкувър. Говорим си около 30 мин, пичага е и му подарявам спрея за мечки с пожеланието и той да не го използва. Най-накрая стигаме и Минедоса, намираме къщата на Ги и приятелката му Никол. Те са много готини и са наши хора, по случая свиваме един и се настаняваме на терасата. Никол ни казва,че наскоро канадците са започнали да научават как страната е била заселена и са били шокирани да разберат как правителството всъщност се е отнесло с индианците. До скоро са мислили, че белите хора са си изначално на континента. Истината научили случайно по кьошетата на града и това много ги е депресирало.
03.09.15г.

Вече сме настроили часовниците и ставаме навреме. Страхотна влага и мъгла ни посреща тази сутрин. Доволни сме, че не спахме в палатката миналата вечер. Толкова е влажно, че ставаме вир вода за отрицателно време. В следващия град по пътя - Нипала решаваме да проверим дали армията на спасението би подпомогнала двама бедни българи. Хората там са изключително мили и ни дават какво ли не. Принципно не бих се чувствала удобно да вземам храна от тези места, но в Канада няма гладуващи, така че не се смущаваме.

Днешният ден е още по-изморителен и от вчера, намираме място за спане едва след 80 км и си приготвяме зеленчукова бомба за вечеря и лягаме да спим. По средата на нощта чувам 4olix’а се провиква: ”Падааам” и някакъв безумен инстинкт ми тласка ръцете нагоре в съня ми и хващам говедата точно преди да са ни строшили главите. Навън е излезнал страхотен ураганен вятър и виждаме в далечината невероятна гръмотевична буря.


04.09.15г.

Днес ще е даже още по-ветровит и труден ден, вятърът дава всичко от себе си, за да се движим с максимална скорост от 14 км/ч. Духа ни яко, мрачно е, вали някакъв безумен хоризонтален дъжд, изобщо всичко е прекрасно. Спираме се в една библиотека, за да се стоплим и да свършим малко работа. Когато излизаме вали как си требе, но няма какво да чакаме, продължаваме на изток, пък каквото ще да става.

Днес празнуваме 100 дни, откакто сме тръгнали и 6000 км. Голям ден с шантаво време. За вечерта се спираме до едно старо училище-паметник, където имаме завет.
05.09.15г.

Вятър или не, днес трябва да стигнем Уинипег, защото искаме да си починем,а и имаме много работа да свършим. Преди да закусим трябва да намерим вода, това ни довежда до един много приятен парк, където се запознаваме с един симпатичен чичо и майка му, която е половин българка. Приказваме си изестно време, през което вятърът става все по-злокобен, така че се разделяме и продължаваме към бензиностанцията за газ. Там едно семейство удивено от приключението ни дава 40$. По пътя пък ни спира едно украинско семейство, защото виждат флага на Слав. Те са родени и отраснали в Канада, но говорят по-добре украински от Слав.

Вятърът ни разказва играта днес, а на всичкото отгоре стигаме до дълъг участък от пътя, който е в ремонт и двете движения са слети в една лента. Поне няма работници на участъка с ремонта, така че ние се движим там, по частната ни магистрала. Най-накрая с много усилия стигаме и до града, където първото нещо, което ни прави впечатление са множеството стенописи по стените. Малко преди да стигнем къщата на домакините ни, ни спира един откачен, дърт руснак, който на дълго и на широко ни разказва, че всъщност американците, а не руснаците си присвояват Крим. После казва, че има план да взриви няколко сгради в Америка и да избие известно количество хора, за да възвърне световния мир. Всичко това направо ни го крещи в лицата. Много е тегав, така че го зарязваме сам на улицата да си крещи след нас. Най-накрая стигаме и къщата на Иън и Шери, които са много готини, живеят в прекрасен квартал, в много стара къща. От Иън научаваме много за историята на Канада и как е заселена. Също научаваме, че човекът, с който си приказвахме преди няколко дни в Ланденбург е бащата на Шери. Тук за такива моменти се казва:”Канада е голяма, но светът е малък”.
  • Повече снимки може да видите тук: www.facebook.com/cycle4recycle
Comments
    експедиция REcycle
    от Аляска до Аржентина
    текст: Яна Меламед
    редакция: Невена Червенакова​
    фото: Вячеслав Стоянов

    Всички публикации:


    1. НА  ПОЛЯРЕН  КРЪГ  С  КОЛЕЛА
    2. ОТ УМРЕЛИЯ КОН КЪМ СТУДЕНИЯ КРАК . ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ПОЛЯРНИЯ КРЪГ НА АЛЯСКА
    3. КРАЯТ НА ПОЛЯРНИЯТ КРЪГ И МАГИСТРАЛА ДЕЛТЪН 
    4. НА ГОСТИ У ДЖЕРЕМИ ВЪВ ФЕЪРБАНКС​
    5. ПОСЛЕДНИ ДНИ В АЛЯСКА
    6. ОТ МЪРТВИЯ КОН ДО БЕЛИЯ КОН
    7. ГЛАДНИ, ГЛАДНИ БЪЛГАРИ
    8. НА ПРАГА НА БРИТАНСКА КОЛУМБИЯ
    9. ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО
    10. НА ГОСТИ У КАНАДСКИЯ НИ ЧИЧО
    11. ИЗ ЗЛАТНИТЕ ПЛАНИНИ НА ПАРК ДЖАСПЪР
    12. С 300 ПРЕЗ РАВНИНИТЕ 
    13. САСКЕТЧУАН, ЗЕМЯ НА ЖИВИТЕ НЕБЕСА
    14. САСКЕЧУАН Е ЛЕСЕН ЗА РИСУВАНЕ, НО ТРУДЕН ЗА ИЗПИСВАНЕ
    15. ДОБЪР ДЕН, АЗ СЪМ ПРЕРИЙНИЯТ ВЯТЪР
    16. ВРЕМЕ Е ДА КАЖЕМ ЧАО НА КАНАДА
    17. 12$ И СМЕ ВЪТРЕ!
    18. MОЖЕМ ЛИ ДА ХОДИМ В ОБУВКИТЕ НА ПОЛ БЪНИЯН?
    19. У СЕМЕЙСТВО СУОНСЪН
    20. МЕЖДУ ДВАТА ХЪЛМА
    21. ОКТОБЕРФЕСТ  В ЛАКРОС
    22. СЕЗОНЪТ НА ГЪБИТЕ
    23. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН В ЧИКАГО!
    24. МУЗЕЯТ "ФИЛД" НИ ПРИВЕТСТВА
    25. КОЙ ЩЕ МИ ОПЕЧЕ ХЛЯБА?
    26. КУПОНА, НА КОЙТО НИКОЙ НЕ ДОЙДЕ
    27. УРАГАНА, ПОЖАРНАТА И ВОДОПАДА
    28. ЗАКУСИХМЕ С 12 СОМА НА КАНАЛА ЕРИ
    29. НА ПРАГА НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН
    30. НЮ ЙОРК ИЛИ ОТ БРЯГ ДО БРЯГ
    31. ЛУДОСТТА НА МЕГАПОЛИСА
    32. ПРИЯТЕЛИ ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА СВЕТА
    33. НЕ Е ЛЕСНО ДА НАПУСНЕШ НЮ ЙОРК
    34. ЗНАЕТЕ ЛИ, ИМАМ ЕДНИ 30 КЪЩИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ
    35. КУБА ПРЕЗ КРИВ МАКАРОН
    36. ИЗПЛЪЗВАЙКИ СЕ ОТ ЛАПИТЕ НА ЗИМАТА
    37. НОВАТА ГОДИНА В ДЖОРДЖИЯ И ПРЕМЕЖДИЯ ПОД ДЪЖДА
    38. КАК  ЗАПОЧНАХМЕ  НОВАТА  ГОДИНА  И  СЕ СДОБИХМЕ  С  МНОГО  БАБИ  И  ДЯДОВЦИ. ПЪТЕШЕСТВИЕ  ПРЕЗ  ЦЕЛИЯ  ИЗТОЧЕН  БРЯГ НА  ФЛОРИДА  ДО  КИЙ УЕСТ
    39. ЗАТИСНАТИ   ОТ   ВРЕМЕТО   БЯГАМЕ   КЪМ   МЕКСИКО​ 


    Партньори:
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
    Picture
Powered by Create your own unique website with customizable templates.