текст: Яна Меламед
редакция: Невена Червенакова
фото: Вячеслав Стоянов
27.08.15г.
Излизането от Саскатун е много приятно, а магистралата, по която ще продължим е малка и няма много трафик. Идеално! По пътя ни е пълно с малки градчета, по обед спираме в едно от тях и се запознаваме с Пол. Той пътува с фикси и огромна раница на гърба. Това малко ни озадачава. Пол идва от Ванкувър, а от Принц Джордж се е движил по нашият маршрут. Чудим се как изобщо е карал из планините и то толкова бързо. Той ни казва, че всъщност пътува на стоп и за три дни е изминал 3800 км. Това мисля си е доста добър стоп, при това с колело.
А в следващото малко градче решаваме да останем и да прекараме следобеда в пиене на мляко и всеки потънал в заниманията си. Настаняваме се на една беседка, а един чичо ни подарява маса кексчета, тамън за млякото.
Нощта ще прекараме в същата беседка, на която киснем вече от часове. Опъваме си палатката под покривчето и си нагласяваме нещата, така че всичко да е сухо в случай, че завали. Няколко часа, след като заспахме се включиха пръскачките. Това не го очаквах, от какъв зор са им притрябвали пръскачки, та тук е толкова влажно и тревата е зелена навсякъде. Няма значение, важното, е че на всеки час една от пръскачките биеше в палатката, а още по-важното, е че ние не се преместихме.
редакция: Невена Червенакова
фото: Вячеслав Стоянов
27.08.15г.
Излизането от Саскатун е много приятно, а магистралата, по която ще продължим е малка и няма много трафик. Идеално! По пътя ни е пълно с малки градчета, по обед спираме в едно от тях и се запознаваме с Пол. Той пътува с фикси и огромна раница на гърба. Това малко ни озадачава. Пол идва от Ванкувър, а от Принц Джордж се е движил по нашият маршрут. Чудим се как изобщо е карал из планините и то толкова бързо. Той ни казва, че всъщност пътува на стоп и за три дни е изминал 3800 км. Това мисля си е доста добър стоп, при това с колело.
А в следващото малко градче решаваме да останем и да прекараме следобеда в пиене на мляко и всеки потънал в заниманията си. Настаняваме се на една беседка, а един чичо ни подарява маса кексчета, тамън за млякото.
Нощта ще прекараме в същата беседка, на която киснем вече от часове. Опъваме си палатката под покривчето и си нагласяваме нещата, така че всичко да е сухо в случай, че завали. Няколко часа, след като заспахме се включиха пръскачките. Това не го очаквах, от какъв зор са им притрябвали пръскачки, та тук е толкова влажно и тревата е зелена навсякъде. Няма значение, важното, е че на всеки час една от пръскачките биеше в палатката, а още по-важното, е че ние не се преместихме.
28.08.15г.
Много мокра и изключително мизерна сутрин. Рано е, а и влагата се вижда във въздуха, а да, и всичко ни е мокро. Няма смисъл да чакаме слънцето тук, ще отидем в едно градче на 30 км от тук и там ще закусим и сушим, каквото там на слънце. Много е удобно, че тук има градчета на всеки 20-30, най-много 40км. Имаме голям избор относно къде ще спрем, ако не ни хареса мястото, следващото е на близо, пък и колкото и да сме изморени винаги можем да минем още 20 км. В комбинация с равния терен и попътния вятър, прекосяването на безкрайните канадски прерии се усеща като политане към безкрайния хоризонт на равнината.
Така вятърът ни оставя в поредното малко градче, където времето е спряло. Декорът стои целогодишно, а статистите са винаги в роля. Ние сме главните герои във всяко едно от градчетата по пътя ни. В този епизод се изкъпваме на местния къминг и биваме побърквани за пореден път от комарите. Копеленцата направо цъфтят на тукашните условия.
Много мокра и изключително мизерна сутрин. Рано е, а и влагата се вижда във въздуха, а да, и всичко ни е мокро. Няма смисъл да чакаме слънцето тук, ще отидем в едно градче на 30 км от тук и там ще закусим и сушим, каквото там на слънце. Много е удобно, че тук има градчета на всеки 20-30, най-много 40км. Имаме голям избор относно къде ще спрем, ако не ни хареса мястото, следващото е на близо, пък и колкото и да сме изморени винаги можем да минем още 20 км. В комбинация с равния терен и попътния вятър, прекосяването на безкрайните канадски прерии се усеща като политане към безкрайния хоризонт на равнината.
Така вятърът ни оставя в поредното малко градче, където времето е спряло. Декорът стои целогодишно, а статистите са винаги в роля. Ние сме главните герои във всяко едно от градчетата по пътя ни. В този епизод се изкъпваме на местния къминг и биваме побърквани за пореден път от комарите. Копеленцата направо цъфтят на тукашните условия.
29.08.15г.
Много хубав старт имаме днес. Потегляме към безкрая с добра скорост и попътен вятър. Движим се като машинки с 30 км/ч, направо сме в Аржентина преди залез. Макар че магистралата върви абсолютно равна, стигаме до една странна чупка, където трябва да завием и да караме 10 км срещу вятъра. Прерийният вятър си е сериозна работа, направо ни смазва. Но когато се връщаме в правилната посока всичко отново става лесно, бързо и неангажиращо. Въпреки вятъра, днешният ден е много горещ, а за съжаление водата в равнините не е така пивка и освежаваща, както прекрасната вода в планините, с която свикнахме през първите два месеца. Вкусът на H2O’ то е сякаш някой е пърдял в резервоара.
Стигаме и крайната си цел за днес, градчето Фоъл Лейк. Забавното тук, е че дори няма езеро, но на табелката пише, че това е най-хубавото място за живеене на света. Интересно как са го определили като такова, по нищо не се отличава от градчетата, през които минахме до сега. Очевидно е построен наскоро с някаква цел и сега го заселват.
На своя страна ние си купуваме 4 л. сладолед за 6$ и се настаняваме до един детски басейн и очакваме кръглото дете да скочи от куличката. След като хората се прибират, си опъваме палатката зад училището и се хоризонтираме.
Много хубав старт имаме днес. Потегляме към безкрая с добра скорост и попътен вятър. Движим се като машинки с 30 км/ч, направо сме в Аржентина преди залез. Макар че магистралата върви абсолютно равна, стигаме до една странна чупка, където трябва да завием и да караме 10 км срещу вятъра. Прерийният вятър си е сериозна работа, направо ни смазва. Но когато се връщаме в правилната посока всичко отново става лесно, бързо и неангажиращо. Въпреки вятъра, днешният ден е много горещ, а за съжаление водата в равнините не е така пивка и освежаваща, както прекрасната вода в планините, с която свикнахме през първите два месеца. Вкусът на H2O’ то е сякаш някой е пърдял в резервоара.
Стигаме и крайната си цел за днес, градчето Фоъл Лейк. Забавното тук, е че дори няма езеро, но на табелката пише, че това е най-хубавото място за живеене на света. Интересно как са го определили като такова, по нищо не се отличава от градчетата, през които минахме до сега. Очевидно е построен наскоро с някаква цел и сега го заселват.
На своя страна ние си купуваме 4 л. сладолед за 6$ и се настаняваме до един детски басейн и очакваме кръглото дете да скочи от куличката. След като хората се прибират, си опъваме палатката зад училището и се хоризонтираме.
30.08.15г.
Лека полека и южнякът започва да се обажда, започва и лек дъждец. Решаваме, че трябва да се скрием някъде, защото може да ни хване бурята, пък и вятърът вече е злобно силен (но е попътен). Спираме се в едно градче, където първото нещо, което ни хваща погледа е най-малкият център за посетители, който сме виждали от началото на приключението. Миниатюрната барачка е наблъскана с метли и парцали и не става за заслон от бурята. За сметка на това пощата днес не работи, но е оставена отключена. Паркираме двуколистният добитък отпред под навеса и влизаме вътре.
По едно време се появява един пиян чичка, който е видял флага на Слав и се интересува кой е украинеца. Чичото е здраво къркан за ранния час и трудно говори английски, типичен украинец е, а се оказва, че е роден и отрасъл в Канада, дори никога не е бил в Украйна. След малко се появява и друг чичо, за да си вземе пощата, идва при нас и се представя: “I’m half an ukrainian and half a square head”, факт! Всичко интересно, което ще ни се случи в това градче вече се случи, така че решаваме да потегляме.
По пътя намираме идеално място за палатката до едно бейзболно игрище. Там имаме всичко необходимо, маса, огнище, тоалетна и една малка барачка, която проверяваме от любопитство. Оказва се кафене, което в момента не работи, хладилниците са изключени, но са все още заредени с безалкохолни напитки, които знаем, че ще бъдат изхвърлени, когато отворят, така че без притеснения си отваряме по едно питие. Навън започва да вали, така че решаваме да спим в барачката.
Лека полека и южнякът започва да се обажда, започва и лек дъждец. Решаваме, че трябва да се скрием някъде, защото може да ни хване бурята, пък и вятърът вече е злобно силен (но е попътен). Спираме се в едно градче, където първото нещо, което ни хваща погледа е най-малкият център за посетители, който сме виждали от началото на приключението. Миниатюрната барачка е наблъскана с метли и парцали и не става за заслон от бурята. За сметка на това пощата днес не работи, но е оставена отключена. Паркираме двуколистният добитък отпред под навеса и влизаме вътре.
По едно време се появява един пиян чичка, който е видял флага на Слав и се интересува кой е украинеца. Чичото е здраво къркан за ранния час и трудно говори английски, типичен украинец е, а се оказва, че е роден и отрасъл в Канада, дори никога не е бил в Украйна. След малко се появява и друг чичо, за да си вземе пощата, идва при нас и се представя: “I’m half an ukrainian and half a square head”, факт! Всичко интересно, което ще ни се случи в това градче вече се случи, така че решаваме да потегляме.
По пътя намираме идеално място за палатката до едно бейзболно игрище. Там имаме всичко необходимо, маса, огнище, тоалетна и една малка барачка, която проверяваме от любопитство. Оказва се кафене, което в момента не работи, хладилниците са изключени, но са все още заредени с безалкохолни напитки, които знаем, че ще бъдат изхвърлени, когато отворят, така че без притеснения си отваряме по едно питие. Навън започва да вали, така че решаваме да спим в барачката.
31.08.15г.
След бурята всичко е адски мокро и влажно, така че сме доволни, че останахме в къщичката. Закусваме и се отправяме към Йорктън, последният голям град в Саскетчуън. Там се помотваме известно време и потегляме, точно когато се появява идеален попътен вятър. Макар помощта, малко ни мързи и се спираме на едно крайпътно гробище, за да хапнем и пийнем кафе. Със сетни сили вятърът ни довява до градчето, което е крайната ни цел за днес. Ако не се лъжа градчето се казва Лангенбург, малко ми се сляха всички градчета в Канада, както ги нямаше, така изведнъж напъпиха през километър. Това може би е стратегията за заселване на Канада, така ще имат хора навсякъде, за да се грижат за земята.
Там наливаме вода и започваме да се ослушваме за място за спане, но разбира се няма никой на улиците и няма кого да питаме. В края на една улица виждаме един възрастен човек в гаража си, представяме му се и го питаме какво може да ни препоръча. Той е ентусиазиран да ни прати на добро място, защото дъщеря му и мъжът й често пътували с колела. Местният къмпинг са го разкарали, но пък няма да има проблем да останем да спим на стадиона. Докато готвим ставаме свидетели на изключителен залез. На табелките на Саскетчуън пише, че е земя на живите небеса, това е вярно, тук усещането за безкрайната синева, е като за жив организъм.
След бурята всичко е адски мокро и влажно, така че сме доволни, че останахме в къщичката. Закусваме и се отправяме към Йорктън, последният голям град в Саскетчуън. Там се помотваме известно време и потегляме, точно когато се появява идеален попътен вятър. Макар помощта, малко ни мързи и се спираме на едно крайпътно гробище, за да хапнем и пийнем кафе. Със сетни сили вятърът ни довява до градчето, което е крайната ни цел за днес. Ако не се лъжа градчето се казва Лангенбург, малко ми се сляха всички градчета в Канада, както ги нямаше, така изведнъж напъпиха през километър. Това може би е стратегията за заселване на Канада, така ще имат хора навсякъде, за да се грижат за земята.
Там наливаме вода и започваме да се ослушваме за място за спане, но разбира се няма никой на улиците и няма кого да питаме. В края на една улица виждаме един възрастен човек в гаража си, представяме му се и го питаме какво може да ни препоръча. Той е ентусиазиран да ни прати на добро място, защото дъщеря му и мъжът й често пътували с колела. Местният къмпинг са го разкарали, но пък няма да има проблем да останем да спим на стадиона. Докато готвим ставаме свидетели на изключителен залез. На табелките на Саскетчуън пише, че е земя на живите небеса, това е вярно, тук усещането за безкрайната синева, е като за жив организъм.
- Повече снимки може да видите тук: www.facebook.com/cycle4recycle
