Главната мисия на проекта "Cycle4recycle" е проучване свързано с боклука породен от свръхконсуматорството. Нагърбихме се със задачата преди малко повече от година и полувина, през която навъртяхме 31,000км. по пътищата на Северна Америка. Срещахме се с организации, говорихме с обикновени, случайни хора и проучвахме различни общински програми. Честно казано най-ефективното средство, за да се добие цялостна представа за полужението и отношението на дадена страна към боклука е да се "поразходиш" из нея. Та, това което видяхме и разбрахме ще споделим в нещо, като "отчет" за боклука на Канада, САЩ и Мексико.
1.Канада
В Канада посетихме 6 провинции, а именно: Юкон, Британска Колумбия, Албърта, Саскетчуан, Манитоба и съвсем за малко Онтарио. Разбира се, в Юкон и Британска Колумбия няма толкова много хора, с които да се обсъжда проблема и да се събира информация, но проблемът е на лице. На територията на цялата страна „оттърваването“ от болклука е наистина доста улеснено. Всъщност си мислехме, че положението с боклука в Северна Америка ще е доста близко до положението в Западна Европа. Всички го разделеят , а амбалажа се връща в супер маркета срещу пари.
Колкото се отнася до разделното събиране, останахме много приятно изненадани. Всички къщи, които посетихме, всички хора, с които говорихме, събират боклука си разделно. Сиреч всички имат по 5-6 кофи в къщите си, органичен отпадък, хартия, пластмаса, мека пластмаса, стъкло и метал, общ боклук. Канада е голям консуматор и всеки канадец има доста боклук независимо какво купува, яде или прави, консуматорството е доста развито. Това ни накара да се замислим относно какви ресурси биват използвани, за да се рециклира всичко това. Привидно Канада е държава, в която рециклирането наистина работи, хората приемат разделянето много на сериозно. Но само привидно. Движейки се по пътищата забелязахме, че има голямо количество отпадък в канафките и тревните площи, също така в къмпингите и парковете. Станахме свидетели на множество малки сметища по средата на нищото, в дивата природа, което говори все пак за ниска култура по отношение на замърсяването на природата.
В Канада посетихме 6 провинции, а именно: Юкон, Британска Колумбия, Албърта, Саскетчуан, Манитоба и съвсем за малко Онтарио. Разбира се, в Юкон и Британска Колумбия няма толкова много хора, с които да се обсъжда проблема и да се събира информация, но проблемът е на лице. На територията на цялата страна „оттърваването“ от болклука е наистина доста улеснено. Всъщност си мислехме, че положението с боклука в Северна Америка ще е доста близко до положението в Западна Европа. Всички го разделеят , а амбалажа се връща в супер маркета срещу пари.
Колкото се отнася до разделното събиране, останахме много приятно изненадани. Всички къщи, които посетихме, всички хора, с които говорихме, събират боклука си разделно. Сиреч всички имат по 5-6 кофи в къщите си, органичен отпадък, хартия, пластмаса, мека пластмаса, стъкло и метал, общ боклук. Канада е голям консуматор и всеки канадец има доста боклук независимо какво купува, яде или прави, консуматорството е доста развито. Това ни накара да се замислим относно какви ресурси биват използвани, за да се рециклира всичко това. Привидно Канада е държава, в която рециклирането наистина работи, хората приемат разделянето много на сериозно. Но само привидно. Движейки се по пътищата забелязахме, че има голямо количество отпадък в канафките и тревните площи, също така в къмпингите и парковете. Станахме свидетели на множество малки сметища по средата на нищото, в дивата природа, което говори все пак за ниска култура по отношение на замърсяването на природата.
В един от големите канадски градове имахме шанса да посетим сметището. Намирайки се в абсолютно равните прерии, се озовахме пред един голям хълм, който представлява бонището. Привидно дори там боклукът доста организирано се сортира, но хората не спазват много-много обозначенията за кое-къде. А относно рециклирането, това също е се оказа градска легенда, защото накрая всичко се заравя. Рециклирането е скъп процес изискващ много ресурси. За наше щастие поне разделянето на органичният боклук наистина работи и има огромен компостер на градското сметище.
В заключение ще споделим, че за нас проблемът не е толкова ниската култура на хората, колкото производството на еднократни опаковки. Хората сме разсеяни на всякъде по света и изпускаме боклука си, докато се местим, е разбира се, някои повече от други, но наистина не мога да си обясня защо голяма част от ежадневните продукти идват опаковани в няколко слоя от различен материял опаковки. Дали вината е у консуматора, който прилежно държи 6 кофи в къщата си или в производителя?
В заключение ще споделим, че за нас проблемът не е толкова ниската култура на хората, колкото производството на еднократни опаковки. Хората сме разсеяни на всякъде по света и изпускаме боклука си, докато се местим, е разбира се, някои повече от други, но наистина не мога да си обясня защо голяма част от ежадневните продукти идват опаковани в няколко слоя от различен материял опаковки. Дали вината е у консуматора, който прилежно държи 6 кофи в къщата си или в производителя?
2.САЩ
Може би тук ще започна с голямото разочарование, което изпитахме след по-задълбоченото ни запознанство с програмите и мерките за намаляне на еко отпечатъка. САЩ е най-големият консуматор, а имайки се в предвид размерите на страната, ситуацията е направо страшна. Много от щатите въобще нямат програма за рециклиране и запознаване с проблема. А ако в Канада сметището е хълм, то в Щатите е направо планина.
Преминахме през 26 щата, което означава, че доста добре се запознахме със ситуацията в страната.Само в някои щати всъщност се рециклира, а алуминиевите кенчета се събират на малко места. По отношение на органичният боклук, компостери не съществуват почти никъде, само на някои места.. Хората също така са изключително небрежни по отношение на замърсяването на природата. Това наистина ни изненада много, въобще не сме очаквали да видим САЩ, като една толкова мръсна държава.
Може би тук ще започна с голямото разочарование, което изпитахме след по-задълбоченото ни запознанство с програмите и мерките за намаляне на еко отпечатъка. САЩ е най-големият консуматор, а имайки се в предвид размерите на страната, ситуацията е направо страшна. Много от щатите въобще нямат програма за рециклиране и запознаване с проблема. А ако в Канада сметището е хълм, то в Щатите е направо планина.
Преминахме през 26 щата, което означава, че доста добре се запознахме със ситуацията в страната.Само в някои щати всъщност се рециклира, а алуминиевите кенчета се събират на малко места. По отношение на органичният боклук, компостери не съществуват почти никъде, само на някои места.. Хората също така са изключително небрежни по отношение на замърсяването на природата. Това наистина ни изненада много, въобще не сме очаквали да видим САЩ, като една толкова мръсна държава.
Няма да е честно, ако не спомена, че има поне един щат - „Калифорния“, където нещата седят по малко по-различен начин. Общо казано хората в този щат са „загрижени“ за боклука, но все пак консуматорското им поведение също е ориентирано към свръх пре-задоволение. Посетихме организация с девиз „нулев боклук“ грижеща се за отпадъка на един от гъсто заселените градове в щата. Презентацията подробно запознава посетителите с различните видове боклук, времето, за което се разграждат и цената, на която се рециклират. След това се запознахме и с механизма на компанята. Въпреки добрата воля и готовнист на екипа, дори те са безсилни срещу боклука на модерният свръх консуматор. Финалът на презентацията бе, че макар всички вложени усилия и финанси, 7 камиона боклук с многослойни опаковки от рода на „Тетра-Пак“ отиват на сметището всеки ден.
Масовият боклук, който се наблюдава в страни от пътя, парковете, горите е опаковката от храна закупена от заведение за бързо хранене. Сламка от „МакДоналдс“ може да се срещне абсолютно навсякъде, дори и на дъното на Големият каньон. Жълтото „М“ от чаша за газирана напитка винаги може да ти покаже пътя в гъста мъгла или тъмна нощ.
Боклукът, породен от консуматорството и материялното свръхзадоволение е изключително разнообразен. Захвърлените до пътя предмети са от маси и столове до плазмени телевизори и компютри. Броят на изоставените коли в тъмните кюшета на горите ссъщо е впечатляващ, като количество. За по-ниско образованите хора, под средната класа не е особено лесно да се оттървът от стари телевизори, коли, микровълнови фурни...... За да изхвърлят „културно“ този си боклук трябва лично да го закарат до сметището и да платят комплексна цена образувана от вида на боклука, неговото тегло, обем и т.н. Кой е по-виновен, залятия от вещи и опаковки, незапознат с проблема консуматор или производителя.
Боклукът, породен от консуматорството и материялното свръхзадоволение е изключително разнообразен. Захвърлените до пътя предмети са от маси и столове до плазмени телевизори и компютри. Броят на изоставените коли в тъмните кюшета на горите ссъщо е впечатляващ, като количество. За по-ниско образованите хора, под средната класа не е особено лесно да се оттървът от стари телевизори, коли, микровълнови фурни...... За да изхвърлят „културно“ този си боклук трябва лично да го закарат до сметището и да платят комплексна цена образувана от вида на боклука, неговото тегло, обем и т.н. Кой е по-виновен, залятия от вещи и опаковки, незапознат с проблема консуматор или производителя.
3.Мексико
Мексико, тук проблемът на еднократната опаковка е направо брутален. В тази държава посетихме 15 щата и се запознахме добре със „злото“ от опаковките на хранителни продукти и безалкохолни напитки. Голяма част от проблема е необразованост по отношение на боклука, но съща така Мексико определено е държава, в която човек трудно се разделя с боклука си по „културен“ начин.
Мексико, тук проблемът на еднократната опаковка е направо брутален. В тази държава посетихме 15 щата и се запознахме добре със „злото“ от опаковките на хранителни продукти и безалкохолни напитки. Голяма част от проблема е необразованост по отношение на боклука, но съща така Мексико определено е държава, в която човек трудно се разделя с боклука си по „културен“ начин.
По пътищата, парковете и по улиците трудно се намират кофи за боклук. Самите боклукчии също са трудни за хващане. Системата в Мексико е в определени дни, в късните утринни часове, по улиците обикалят хора със звънци и крещят „боклук, боклук“. Ако ги изпуснеш, лошо, трябва да чакаш до другата седмица, а боклука се трупа ли трупа, защото средностатистическият мексиканец също е голям консуматор. В големите градове на по-развитите щати, боклукът се сортира на ръце от самите боклукчии. Отделят се органичният боклук и алуминиевите кенчета, които имат стойност. Разбира се, за разделно събиране в по-малките градове и села дори не става дума. Веднъж събран боклука заминава за сметището, където бива изгорен. По подобен начин хората се справят и с боклука в страни от пътя, просто тревата и храстите се подпалват. Отровният, черен пушек от горящ боклук е нещо нормално за мексиканците, макар и причинител на ракови клетки и здравословни проблеми.
Най-често срещаният боклук по пътя, горите, плажовете, парковете, пустинните и градовете е еднократната опаковка от хранителни продукти и чували с памперси. Доминиращият боклук обаче е пластмасовите шишета от продуктите на „Кока-Кола“. Мексиканеца е най-големият консуматор на газирани напитки в света и това се отразява болезнено на природата. На където и да погледнеш величественият пейзаж винаги червенее от празните шишета кола.
В Мексико уличната храна е на високо ниво. Всичко се сервира в стереопорени чиниики и чашки с пластмасови прибори и сламки, както и найлонови пликчета. Тези материяли могат да се видят абсолютно навсякъде. Интаресното тук, е че преди ерата на „консуматорството“ местните хора са ползвали листа от бананови палми и шушулки от царевица за сервиране на храна.
Най-често срещаният боклук по пътя, горите, плажовете, парковете, пустинните и градовете е еднократната опаковка от хранителни продукти и чували с памперси. Доминиращият боклук обаче е пластмасовите шишета от продуктите на „Кока-Кола“. Мексиканеца е най-големият консуматор на газирани напитки в света и това се отразява болезнено на природата. На където и да погледнеш величественият пейзаж винаги червенее от празните шишета кола.
В Мексико уличната храна е на високо ниво. Всичко се сервира в стереопорени чиниики и чашки с пластмасови прибори и сламки, както и найлонови пликчета. Тези материяли могат да се видят абсолютно навсякъде. Интаресното тук, е че преди ерата на „консуматорството“ местните хора са ползвали листа от бананови палми и шушулки от царевица за сервиране на храна.
Колкото по на юг се слиза в Мексико, толкова повече боклукът и проблемът се задълбочават. Не става въпрос само за замърсената природа и чувалите със смет изхвърлени от коли. В дивата природа могат да се намерят цели планини от стари гуми и множество нелегални сметища. В щата Чияпас положението бе най-трагично и грозно. Тук не се отделят никакви финанси за събиране на боклука и всяко село или градченце си има дере, където всичко се занася. Иронята, е че дори в по-големите областни градове, обикалят камиони за боклук, които също изсипват съдържанието си в деретата на джунглата до пътя. Много разпространен начин за оттърваване от едноратната опаковка на хранителните продукти и газираните напитки е просто да изхвърлиш всичко зад оградата, за да не се вижда. Действително племенното, местно население въобще не е запознато с проблема, а културното им развитие е доста далеч все още, за да стигнат до идеята за организация и „адекватно“ решаване на проблема. Действително Лакандонската джунгла е зарината от пластмаса, макар и защитена земя, за която местните ревностно се борият.
Големите компании от рода на „Кока-Кола“ са силно отговорни за замърсяването на тази държава, а и на много други. Производителя се интересува само от печалба, без да носи отговорност за количеството боклук, което произвежда. Пластмасата и производните й материяли произведени от петрол са голям процент от боклука. Защо във времена, когато се говори за изчерпване на природният залеж от петрол, всичко масово се произвежда от петрол? Не е ли също така петролът главната причина за световните размирици, проблеми и войни?
Големите компании от рода на „Кока-Кола“ са силно отговорни за замърсяването на тази държава, а и на много други. Производителя се интересува само от печалба, без да носи отговорност за количеството боклук, което произвежда. Пластмасата и производните й материяли произведени от петрол са голям процент от боклука. Защо във времена, когато се говори за изчерпване на природният залеж от петрол, всичко масово се произвежда от петрол? Не е ли също така петролът главната причина за световните размирици, проблеми и войни?
Следва продължение.....
Може да ни следите на страницата ни във фейсбук: www.facebook.com/cycle4recycle/
