текст: Яна Меламед
редакция: Невена Червенакова
фото: Вячеслав Стоянов
10.09.15г.
Когато ставаме Андре вече го нямо, но ни е оставил консерви с риба тон, банани, ориз и вафлички за из път. Дано наистина, когато приключи с работата по къщата там се настани някоя мила жена за спътница в самотния му живот, както той самият се надява.
Първо проверяваме лотарийният билет, но за съжаление не сме спечелили и продължаваме на юг. Ето я и границата, малко се притесняваме какво ще стане, като дойде нашия ред, дали ще ни кажат, че имаме право да останем само до ноември? След много обяснения и 12$ получаваме нови печати в паспортите с позволение до март. Джангалски канари ни падат от сърцата, имаме свободата и времето да обикаляме, колкото си искаме Америка. Преди да се гмурнем в Минесота, един офицер идва да ни предупреди, че след малко с колегите ще упражняват малко изтрели в гората, да не се притесняваме. Веднага ни напушва смях, защото всички канадци винаги казваха: "Американците са луди по оръжията си!"
В първото градче, до което стигаме, ни привлича една 600 кг тиква. Един човек идва, за да ни каже, че другата седмица ще я вдигнат с кран и ще я стоварят върху кола от 100 м. Жалко, че не каза утре, много ми се иска да видя зрелището. Едва на 20 км от Канада сме, но разликата се усеща веднага.
редакция: Невена Червенакова
фото: Вячеслав Стоянов
10.09.15г.
Когато ставаме Андре вече го нямо, но ни е оставил консерви с риба тон, банани, ориз и вафлички за из път. Дано наистина, когато приключи с работата по къщата там се настани някоя мила жена за спътница в самотния му живот, както той самият се надява.
Първо проверяваме лотарийният билет, но за съжаление не сме спечелили и продължаваме на юг. Ето я и границата, малко се притесняваме какво ще стане, като дойде нашия ред, дали ще ни кажат, че имаме право да останем само до ноември? След много обяснения и 12$ получаваме нови печати в паспортите с позволение до март. Джангалски канари ни падат от сърцата, имаме свободата и времето да обикаляме, колкото си искаме Америка. Преди да се гмурнем в Минесота, един офицер идва да ни предупреди, че след малко с колегите ще упражняват малко изтрели в гората, да не се притесняваме. Веднага ни напушва смях, защото всички канадци винаги казваха: "Американците са луди по оръжията си!"
В първото градче, до което стигаме, ни привлича една 600 кг тиква. Един човек идва, за да ни каже, че другата седмица ще я вдигнат с кран и ще я стоварят върху кола от 100 м. Жалко, че не каза утре, много ми се иска да видя зрелището. Едва на 20 км от Канада сме, но разликата се усеща веднага.
11.09.15г.
Вчера Канада тъгуваше за нас и времето бе мрачно, но днес САЩ ни посреща с усмихващо се слънце. Времето е доста горещо за паралела, на който се намираме. По-голямата част от днешния ден прекарахме потопени в интернет, за да търсим нови контакти и да начертаем нов маршрут. Проучването ми ме доведе до нещо много интересно, наречено пътеката Мисисипи, която е само за колела. Ето я и новата ни дестинация - Бемиджи, а от там по Мисисипи до Минеаполис.
За съжаление точно тук, където сме, няма много хубави места за спане и затова се опъваме до един черен път малко преди съвсем да се смрачи. Не е най-великото място, но пък не ни притеснява и си приготвияме цяла армия хлебчета.
Вчера Канада тъгуваше за нас и времето бе мрачно, но днес САЩ ни посреща с усмихващо се слънце. Времето е доста горещо за паралела, на който се намираме. По-голямата част от днешния ден прекарахме потопени в интернет, за да търсим нови контакти и да начертаем нов маршрут. Проучването ми ме доведе до нещо много интересно, наречено пътеката Мисисипи, която е само за колела. Ето я и новата ни дестинация - Бемиджи, а от там по Мисисипи до Минеаполис.
За съжаление точно тук, където сме, няма много хубави места за спане и затова се опъваме до един черен път малко преди съвсем да се смрачи. Не е най-великото място, но пък не ни притеснява и си приготвияме цяла армия хлебчета.
12.09.15г.
С разочарование разбираме, че вятърът се е обърнал срещу нас. А когато излизаме на пътя осъзнаваме, че направо ще ни се разкаже манячето днес. Побъркващо е, понякога просто ти се иска вятърът да спре само за малко, само за поне минутка, но няма такъв шанс, а и няма къде да се скриеш, обикновено винаги е от поне две посоки. На всичкото отгоре стигаме и до ремонт на пътя и трябва да се отбием по пясъчен, чакълест път, което прави придвижването още по-трудно и изморително.
Ужасен вятър, дори гъските се отказаха да летят на юг, направо ги чуваме как се оплакват: "Напред, назад, на север на юг, ааааа, писна ни". В следващия град, който стигаме започваме да се оглеждаме за място за спане. Един възрастен човек ни казва, че няма проблем да спим в парка. Разбира се, че според него няма проблем, все пак той абсолютно безскрупулно се изпика под покривчето за пикник. Решаваме, че за сега само ще вечеряме, а после ще го мислим. В този момент един друг човек идва да ни каже, че местните няма да се изкефят, ако спим в парка и по-добре да останем в неговия къмпинг безплатно.
Намираме къмпинга и много ни харесва, че тук децата тичат и играят навън, хората са запалили огън и седят пред караваните си, а не вътре, както в Канада.
С разочарование разбираме, че вятърът се е обърнал срещу нас. А когато излизаме на пътя осъзнаваме, че направо ще ни се разкаже манячето днес. Побъркващо е, понякога просто ти се иска вятърът да спре само за малко, само за поне минутка, но няма такъв шанс, а и няма къде да се скриеш, обикновено винаги е от поне две посоки. На всичкото отгоре стигаме и до ремонт на пътя и трябва да се отбием по пясъчен, чакълест път, което прави придвижването още по-трудно и изморително.
Ужасен вятър, дори гъските се отказаха да летят на юг, направо ги чуваме как се оплакват: "Напред, назад, на север на юг, ааааа, писна ни". В следващия град, който стигаме започваме да се оглеждаме за място за спане. Един възрастен човек ни казва, че няма проблем да спим в парка. Разбира се, че според него няма проблем, все пак той абсолютно безскрупулно се изпика под покривчето за пикник. Решаваме, че за сега само ще вечеряме, а после ще го мислим. В този момент един друг човек идва да ни каже, че местните няма да се изкефят, ако спим в парка и по-добре да останем в неговия къмпинг безплатно.
Намираме къмпинга и много ни харесва, че тук децата тичат и играят навън, хората са запалили огън и седят пред караваните си, а не вътре, както в Канада.
13.09.15г.
И днес вятърът не ще да почива, но поне е топло и приятно. По пътя минаваме през няколко малки градчета, където хората много ни се радват на приключението и на проекта. Към следобед вече ни писва да се мъчим с вятъра и спираме на стратегическо място в един град. До библиотеката, където има ток и интернет, точно срещу супермаркета. След вечеря си опъваме палатката зад библиотеката, където има пясък и е все едно да спиш на плажа.
14.09.15г.
Студена сутрин, но поне до Бемиджи имаме само 60 км, а от там хващаме въпросната пътека до Минеаполис. Докато стигнем града времето се оправя и става отново топло и приятно. Градчето е много симпатично и има голямо езеро, до което се настаняваме за почивка. Имаме доста време докато домакинът ни за тази вечер се прибере от работа.
Намираме и Джоусеф след няколко часа в парка. Той живее малко извън града. Та, относно Джо, той е супер пич и кипи от живот, макар че е на 62 г., служил е в армията, а след това е учил какво ли не в местния колеж, има диплома по философия, но е изкарал маса курсове по изкуство. Построил е сам къщата си и е направил маса пътеки из двора си, който е една огромна гора.
Посреща ни с думите, че не готви и иска да ни заведе на ресторант. По пътя шофира, като маняк, от време на време излиза от платното, кара с крак въз крак и гледа назад към мен, когато си говорим. Изтръпващо преживяване в колата, но явно и той е доста гладен. Отиваме в Мексикански ресторант, който е стархотен, всичко е много вкусно.
Когато се връщаме ни развежда из пътеките, които е направил и ни показва колекцията си от тойоти. Накрая се настаняваме на терасата с един бонг. Джо ни показва каквото му е останало от изкуството му, защото всичко останало е изгорено или разрушено с бейзболна бухалка от бившата му жена. Има дълга серия от рисунки на бъдещата къща, която ще построи, скици от различни гледни точки, различни сезони и в цвят. Хубава вечер прекарахме у Джо.
И днес вятърът не ще да почива, но поне е топло и приятно. По пътя минаваме през няколко малки градчета, където хората много ни се радват на приключението и на проекта. Към следобед вече ни писва да се мъчим с вятъра и спираме на стратегическо място в един град. До библиотеката, където има ток и интернет, точно срещу супермаркета. След вечеря си опъваме палатката зад библиотеката, където има пясък и е все едно да спиш на плажа.
14.09.15г.
Студена сутрин, но поне до Бемиджи имаме само 60 км, а от там хващаме въпросната пътека до Минеаполис. Докато стигнем града времето се оправя и става отново топло и приятно. Градчето е много симпатично и има голямо езеро, до което се настаняваме за почивка. Имаме доста време докато домакинът ни за тази вечер се прибере от работа.
Намираме и Джоусеф след няколко часа в парка. Той живее малко извън града. Та, относно Джо, той е супер пич и кипи от живот, макар че е на 62 г., служил е в армията, а след това е учил какво ли не в местния колеж, има диплома по философия, но е изкарал маса курсове по изкуство. Построил е сам къщата си и е направил маса пътеки из двора си, който е една огромна гора.
Посреща ни с думите, че не готви и иска да ни заведе на ресторант. По пътя шофира, като маняк, от време на време излиза от платното, кара с крак въз крак и гледа назад към мен, когато си говорим. Изтръпващо преживяване в колата, но явно и той е доста гладен. Отиваме в Мексикански ресторант, който е стархотен, всичко е много вкусно.
Когато се връщаме ни развежда из пътеките, които е направил и ни показва колекцията си от тойоти. Накрая се настаняваме на терасата с един бонг. Джо ни показва каквото му е останало от изкуството му, защото всичко останало е изгорено или разрушено с бейзболна бухалка от бившата му жена. Има дълга серия от рисунки на бъдещата къща, която ще построи, скици от различни гледни точки, различни сезони и в цвят. Хубава вечер прекарахме у Джо.
Повече снимки може да видите тук: www.facebook.com/cycle4recycle
