текст: Яна Меламед
фото: Вячеслав Стоянов
06.08.2015г.
Събуждаме се и разбира се вали. Слав опиянен от идеята за голямата риба отива с въдицата на реката, а аз оставам да се излежавам. За закуска вече имаме три рибки, но времето продължава да упорства. При нас идва един моторист, за да си поприказваме. Бил тръгнал от Флорида, пътувал до Аляска и сега се прибирал. До тук общо 5 седмици, през които го е валяло през цялото време, и тъй като вече е възрастен, си мислел за хотел като се стъмни. После спира поглед на колелата и споделя, че съжалява, че на младини не се е сетил, че може да пътува с колело. Много се зарадва, като разбра, че сме българи, защото до сега не познавал такива. Неусетно спира да вали и дядото потегля, а ние прибираме палатката.
Благодарение на улова на Слав не сме се разделили дори с грам от теглото си и все така тежки се катерим безкрайно нагоре, а после бързо се спускаме надолу, после пак нагоре и така, докато се изморим. Колкото километри изминем за ден, винаги половината са нагоре. Много сме изморени днес, сякаш сме минали 180 км, а сме минали едва 70 км. Стигаме до така любимите ни места за почивка за нощуване. Това специално е адски луксозно. Има течаща вода, голям паркинг и детска площадка. Там също заварваме и компания модерни канадски хипари. Веднага предлагам да се присламчим към тях за компания. Те са много готини с шантавите си дрехи, сглобени от различни парчета плат, оригинални прически и пиърсинги. Родом са от Кюбек и пътуват с изрисуван малък уилищен автобус. Брали череши, за да съберат пари за пътешествието си до Аляска. Споделят откачени истории, особено един от пичовете, който е бил из балканските страни и е научил най-важните сръбски думи. Пичовете споделят, че никога не давали пари за храна или пък дрехи. Тук консуматорството е на такова ниво, че те намирали всичко чисто ново на кофите. Едно от момичетата е прекосявало Канада с колело и ни споделя доста важна информация за пътищата и маршрутите. Много добра неочаквана среща се получи.
фото: Вячеслав Стоянов
06.08.2015г.
Събуждаме се и разбира се вали. Слав опиянен от идеята за голямата риба отива с въдицата на реката, а аз оставам да се излежавам. За закуска вече имаме три рибки, но времето продължава да упорства. При нас идва един моторист, за да си поприказваме. Бил тръгнал от Флорида, пътувал до Аляска и сега се прибирал. До тук общо 5 седмици, през които го е валяло през цялото време, и тъй като вече е възрастен, си мислел за хотел като се стъмни. После спира поглед на колелата и споделя, че съжалява, че на младини не се е сетил, че може да пътува с колело. Много се зарадва, като разбра, че сме българи, защото до сега не познавал такива. Неусетно спира да вали и дядото потегля, а ние прибираме палатката.
Благодарение на улова на Слав не сме се разделили дори с грам от теглото си и все така тежки се катерим безкрайно нагоре, а после бързо се спускаме надолу, после пак нагоре и така, докато се изморим. Колкото километри изминем за ден, винаги половината са нагоре. Много сме изморени днес, сякаш сме минали 180 км, а сме минали едва 70 км. Стигаме до така любимите ни места за почивка за нощуване. Това специално е адски луксозно. Има течаща вода, голям паркинг и детска площадка. Там също заварваме и компания модерни канадски хипари. Веднага предлагам да се присламчим към тях за компания. Те са много готини с шантавите си дрехи, сглобени от различни парчета плат, оригинални прически и пиърсинги. Родом са от Кюбек и пътуват с изрисуван малък уилищен автобус. Брали череши, за да съберат пари за пътешествието си до Аляска. Споделят откачени истории, особено един от пичовете, който е бил из балканските страни и е научил най-важните сръбски думи. Пичовете споделят, че никога не давали пари за храна или пък дрехи. Тук консуматорството е на такова ниво, че те намирали всичко чисто ново на кофите. Едно от момичетата е прекосявало Канада с колело и ни споделя доста важна информация за пътищата и маршрутите. Много добра неочаквана среща се получи.
07.08.2015г.
Днес, макар и тежки, трябва да стигнем до следващия град, за да си купим газ за котлона. На едно изкачване, една черна мечка, гордо изправена на задните си крака, ни гледа подигравателно как минаваме покрай нея, натоварени като магарета. Тъй като още имам едно наум, че на черна мечка никога не трябва да се вярва, поглеждам към третото око на 4olix’а и виждам един гигантски лос, небрежно и без да бърза да пресича магистралата. Определено много ми харесва да има толкова много диви животни в планините.
На върха на един голям хълм виждаме къмпинг и се отклоняваме за втора закуска. Къмпингът е на брега на езеро, което е пълно с малки жабчета. За да пестим напредналия живот на филтъра, молим отседналите къмпингари за малко вода. Хората се оказват много дружелюбни и приятни и си говорим сигурно около 30 мин прави, а аз държа водата, накрая и Слав дойде с двете канчета, пълни с кафе. Мъжът прави специални ефекти в киното и двамата си намираме приказка. Той споделя доста хитринки от занаята си и също казва къде и как точно се включват 3D специалистите в киното. След цяла вечност потегляме точно навреме за насрещния вятър. Тегаво, но поне последните 20 км за днес са в почти равнина.
Стигаме Макбрайд и зареждаме газ. След това се оглеждаме за място за нощувка. Докато буквално си въртим главите наляво, надясно и го виждаме - прекрасно място до реката с тоалетни и вече отседнали хора там.
Днес, макар и тежки, трябва да стигнем до следващия град, за да си купим газ за котлона. На едно изкачване, една черна мечка, гордо изправена на задните си крака, ни гледа подигравателно как минаваме покрай нея, натоварени като магарета. Тъй като още имам едно наум, че на черна мечка никога не трябва да се вярва, поглеждам към третото око на 4olix’а и виждам един гигантски лос, небрежно и без да бърза да пресича магистралата. Определено много ми харесва да има толкова много диви животни в планините.
На върха на един голям хълм виждаме къмпинг и се отклоняваме за втора закуска. Къмпингът е на брега на езеро, което е пълно с малки жабчета. За да пестим напредналия живот на филтъра, молим отседналите къмпингари за малко вода. Хората се оказват много дружелюбни и приятни и си говорим сигурно около 30 мин прави, а аз държа водата, накрая и Слав дойде с двете канчета, пълни с кафе. Мъжът прави специални ефекти в киното и двамата си намираме приказка. Той споделя доста хитринки от занаята си и също казва къде и как точно се включват 3D специалистите в киното. След цяла вечност потегляме точно навреме за насрещния вятър. Тегаво, но поне последните 20 км за днес са в почти равнина.
Стигаме Макбрайд и зареждаме газ. След това се оглеждаме за място за нощувка. Докато буквално си въртим главите наляво, надясно и го виждаме - прекрасно място до реката с тоалетни и вече отседнали хора там.
08.08.2015г.
Поредната изключително влажна и мокра сутрин. Не ни свърта на едно място и решаваме, че някъде по пътя ще изгрее слънцето и тогава ще се сушим. Така и става на доста удобно за нас място. Опъваме въжетата и пльосваме всичко отгоре, а ние се тръшваме на полянката в лек унес, докато изсъхнат нещата.
Разбира се, насрещният вятър ни докарва до известни пръстъпи на лудост от време на време, но нали това също е част от изживяването. Пътят ни довежда до едно място, където има каньон, през който тече реката Фрейзър, до която се движим вече от няколко дни. Също така там има и поредица и водопадчета и реката изглежда невъзможна за каквото и да е. Въпреки това виждаме сьомга, по над 1,50 м да се бори с течението в своя устрем към извора. Има и табелка, на която пише, че само най-големите, най-силните и най-смелите сьомги стигат чак до тук :)!! (става въпрос за подножието на Роки маунтинс).
Стигаме до връх “Тери Фокс” - планинското възвишение е кръстено на маратонец с един крак, който е вдъхновил хиляди канадци, а в негова чест е направено страхотно място с луксозна тоалетна и прекрасна полянка за нашата палатка. За вечеря си измисляме страхотно хапване с тоновете брашно, които носим.
Поредната изключително влажна и мокра сутрин. Не ни свърта на едно място и решаваме, че някъде по пътя ще изгрее слънцето и тогава ще се сушим. Така и става на доста удобно за нас място. Опъваме въжетата и пльосваме всичко отгоре, а ние се тръшваме на полянката в лек унес, докато изсъхнат нещата.
Разбира се, насрещният вятър ни докарва до известни пръстъпи на лудост от време на време, но нали това също е част от изживяването. Пътят ни довежда до едно място, където има каньон, през който тече реката Фрейзър, до която се движим вече от няколко дни. Също така там има и поредица и водопадчета и реката изглежда невъзможна за каквото и да е. Въпреки това виждаме сьомга, по над 1,50 м да се бори с течението в своя устрем към извора. Има и табелка, на която пише, че само най-големите, най-силните и най-смелите сьомги стигат чак до тук :)!! (става въпрос за подножието на Роки маунтинс).
Стигаме до връх “Тери Фокс” - планинското възвишение е кръстено на маратонец с един крак, който е вдъхновил хиляди канадци, а в негова чест е направено страхотно място с луксозна тоалетна и прекрасна полянка за нашата палатка. За вечеря си измисляме страхотно хапване с тоновете брашно, които носим.
09.08.2015г.
Днес вече трябва да влезнем в канадските Роки маунтинс. Това е най-голямото предизвикателство за всички колоездачи, с които се запознахме. Ние силно притеснени сме по-тежки от всякога по случая.
По пътя се запознахме с един колоездач, индианец. Той прекосява страната до Манитоба, за да подари малкото колело, което кара, на дъщеря си за рождения й ден. Той е доста инатересен с разсъжденията си за живота и изборите, които правим. Споделя, че преди е имал много проблеми свързани с алкохол и наркотици, както повечето индианци, но е успял да се измъкне от кашата. Сега избрал да пътува с колело, защото това е труден път, който калява характера. Когато хората избират най-лесния начин, за да постигнат дадена цел, се разглезват и самозабравят. Определя всеки труден баир като трудностите, които е имал в живота си и трудният път, който е извървял, за да се откъсне от пороците си. Така, освен че нямало да се върне назад към миналото си, ще стане и по-силен в съзнанието си. Казва, че хората, които пътуват с къщи на колела, са празни за него, защото избирайки най-лесния начин нищо не научават и нищо не променят, чуди им се защо изобщо пътуват в такъв случай. Индианецът спира на върха на всяко изкачване, за да изпафка една цигарка и така да си даде време да запомни и разбере какво точно е променило това изкачване в него, на кой момент от живота му е напомнило. Слав нещо не му се изкефи, но аз мисля, че има много мъдрост в това, което каза. В една посока сме, но той е много бавен и много спира и няма как да се движим заедно, защото вече има нощ, която е тъмна.
Трафикът от туристи е ужасяващ, всички са се юрнали към парка. Поради тази причина разбира се няма и безплатни къмпинги или места за почивка. Иначе извън туристическата маса, днес е първият топъл и приятен ден, не помня вече от кога - има слънце и невероятен пейзаж от двете ни страни. Малко след като минаваме границата с щата Албърта има дълга колона от коли пред портата на националния парк. Ние добре засилени не спираме, за да разберем какво се суетят всички там. Но си спомням нещо, че французите ни казаха, че имало вход за влизане в парка. Странно, че никой не ни спря. Тук няма значение дали си с колело или огромна къща на колела, цената е една и съща, това мисля не е честно. В Щатите, ако цъфнеш на входа на някой парк пеш или с колело, цената е символична. Нищо, огромните моторизирани домове ни прикриха от зоркият поглед на рейнджърите. Малко по-нататък, точно на пътя се е спрял един благороден елен, за да пасе свежа трева, а около него сноват безброй китайци с фотоапарати. И Слав иска да снима елена, но, точно когато се приготвя, един досадник се приближава прекалено близо до животното и го изплаши. Слав много се ядоса, напсува на български туриста и отпраши с мръсна газ. Стигаме и до град Джаспър, който е единствената точка, където може да се спи, а също така от там тръгват и всички пътеки. Още с влизането мястото не ми харесва, макар градчето да е заобиколено от могъщи скални възвишения, усещането е все едно си на Слънчев бряг. Покварата на парите лъха от всякъде, а туристите са безброй, на повечето им личи, че в никакъв случай не са планинари или любители на природата, просто са дошли да харчат пари и да прекарат ваканцията си на популярно място, за да могат после да разкажат на съседите си колко добре живеят и колко са заможни.
В самото начало на града виждаме един китаец, пътешественик, който точно се кани да си готви вечеря на едно ужасно място, където минават стотици хора, а на всичко отгоре тук е и гарата на влака и спирката на туристическите автобуси. Спираме, за да се запознаем, но той е малко скучен и хич няма чувство за хумор. Той не иска да споделя никакви истории от приключението си, първо се вълнува на нас колко пари са ни взели на входа. Жълтуркото бил дал близо 70$ и затова киснел вече от три дни тук без ясни цели и желания. Изкушавам се да го подразния и му казвам, че нас са ни пуснали безплатно и даже са ни подарили разрешително за преходи. Китаецът е изумен, как така, кои сте всъщност вие? Така поне вече срещата е забавна, ние сме важни хора тръгнали с отговорна мисия, която нямам право да споделям с него. После го питам къде спи тук в Джаспър, защото на нас са забравили да ни дадат пропуск за къмпинга. Къмпингът тук е с цената на нощувка в хотел, а дори няма душ. Жълтуркото казва, че нощите се криел в някаква изоставена фабрика, къдете имало и други хора и не се чувствал особено сигурно там и затова отивал много късно и си тръгвал много рано. Последното го изстрелва сякаш горд от хитростта, на която е способен. Безумно, само китаец може да дойде в планината по време на метероитните дъждове и да се крие в изоставена фабрика. С неговата схема по-добре да се промъква в къмпинга, поне ще спи под звездите. Не ни кефи този пич и го оставяме да си яде вечерята, а ние отиваме да търсим магазина. Пред магазина пък се запознаваме с един американски чичко, който с група приятели също пътува към Аржентина. Той пък най-много се вълнува с какво се храним и как сме се готвили за това пътешествие. Не може да повярва, че единствената ни подготовка е била да спрем цигарите и то от финансова гледна точка. Човекът просто е на здравословна вълна, казва, че си бил запазил стая в хотела, за да може да се наспи хубаво и утре в 6 да е на йога, а след това да направи преход. И на нас ни се прави преход, но всичко по реда си, първо вечеря и сън, а после ще покорим някой местен връх. Любопитни да проверим информацията на канадските хипари, първо проверяваме кофата отзад. Леле, кофата за органични отпадъци е пълна до горе с чушки, домати и портокали и то в много добро състояние, това е направо изумително, защо са ги изхвърлили. Вземаме, колкото за нас двамата, но ако бяхме дори 15 човека без проблем щяхме да се наядем всички. Иска ми се да намеря хора, с които да споделя, но тук няма да намерия такива.
Отправяме се към едно езеро, където сме си набелязали, че ще опънем палатката тази нощ. По пътя виждаме цяло семемейство кошути да пасе трева в града, китайците наоколо са в дива еуфория. Стигаме до езерото и сме единствените, които мислят да спят там, това е много приятно, хората тук са малко подлудени от парите, които харчат или ще похарчат и дали изобщо харчат достатъчно. С това, което намерихме и пилешките бутчета, които си купихме, приготвяме три различни ястия и се получава нещо като неочакван пир.
Днес вече трябва да влезнем в канадските Роки маунтинс. Това е най-голямото предизвикателство за всички колоездачи, с които се запознахме. Ние силно притеснени сме по-тежки от всякога по случая.
По пътя се запознахме с един колоездач, индианец. Той прекосява страната до Манитоба, за да подари малкото колело, което кара, на дъщеря си за рождения й ден. Той е доста инатересен с разсъжденията си за живота и изборите, които правим. Споделя, че преди е имал много проблеми свързани с алкохол и наркотици, както повечето индианци, но е успял да се измъкне от кашата. Сега избрал да пътува с колело, защото това е труден път, който калява характера. Когато хората избират най-лесния начин, за да постигнат дадена цел, се разглезват и самозабравят. Определя всеки труден баир като трудностите, които е имал в живота си и трудният път, който е извървял, за да се откъсне от пороците си. Така, освен че нямало да се върне назад към миналото си, ще стане и по-силен в съзнанието си. Казва, че хората, които пътуват с къщи на колела, са празни за него, защото избирайки най-лесния начин нищо не научават и нищо не променят, чуди им се защо изобщо пътуват в такъв случай. Индианецът спира на върха на всяко изкачване, за да изпафка една цигарка и така да си даде време да запомни и разбере какво точно е променило това изкачване в него, на кой момент от живота му е напомнило. Слав нещо не му се изкефи, но аз мисля, че има много мъдрост в това, което каза. В една посока сме, но той е много бавен и много спира и няма как да се движим заедно, защото вече има нощ, която е тъмна.
Трафикът от туристи е ужасяващ, всички са се юрнали към парка. Поради тази причина разбира се няма и безплатни къмпинги или места за почивка. Иначе извън туристическата маса, днес е първият топъл и приятен ден, не помня вече от кога - има слънце и невероятен пейзаж от двете ни страни. Малко след като минаваме границата с щата Албърта има дълга колона от коли пред портата на националния парк. Ние добре засилени не спираме, за да разберем какво се суетят всички там. Но си спомням нещо, че французите ни казаха, че имало вход за влизане в парка. Странно, че никой не ни спря. Тук няма значение дали си с колело или огромна къща на колела, цената е една и съща, това мисля не е честно. В Щатите, ако цъфнеш на входа на някой парк пеш или с колело, цената е символична. Нищо, огромните моторизирани домове ни прикриха от зоркият поглед на рейнджърите. Малко по-нататък, точно на пътя се е спрял един благороден елен, за да пасе свежа трева, а около него сноват безброй китайци с фотоапарати. И Слав иска да снима елена, но, точно когато се приготвя, един досадник се приближава прекалено близо до животното и го изплаши. Слав много се ядоса, напсува на български туриста и отпраши с мръсна газ. Стигаме и до град Джаспър, който е единствената точка, където може да се спи, а също така от там тръгват и всички пътеки. Още с влизането мястото не ми харесва, макар градчето да е заобиколено от могъщи скални възвишения, усещането е все едно си на Слънчев бряг. Покварата на парите лъха от всякъде, а туристите са безброй, на повечето им личи, че в никакъв случай не са планинари или любители на природата, просто са дошли да харчат пари и да прекарат ваканцията си на популярно място, за да могат после да разкажат на съседите си колко добре живеят и колко са заможни.
В самото начало на града виждаме един китаец, пътешественик, който точно се кани да си готви вечеря на едно ужасно място, където минават стотици хора, а на всичко отгоре тук е и гарата на влака и спирката на туристическите автобуси. Спираме, за да се запознаем, но той е малко скучен и хич няма чувство за хумор. Той не иска да споделя никакви истории от приключението си, първо се вълнува на нас колко пари са ни взели на входа. Жълтуркото бил дал близо 70$ и затова киснел вече от три дни тук без ясни цели и желания. Изкушавам се да го подразния и му казвам, че нас са ни пуснали безплатно и даже са ни подарили разрешително за преходи. Китаецът е изумен, как така, кои сте всъщност вие? Така поне вече срещата е забавна, ние сме важни хора тръгнали с отговорна мисия, която нямам право да споделям с него. После го питам къде спи тук в Джаспър, защото на нас са забравили да ни дадат пропуск за къмпинга. Къмпингът тук е с цената на нощувка в хотел, а дори няма душ. Жълтуркото казва, че нощите се криел в някаква изоставена фабрика, къдете имало и други хора и не се чувствал особено сигурно там и затова отивал много късно и си тръгвал много рано. Последното го изстрелва сякаш горд от хитростта, на която е способен. Безумно, само китаец може да дойде в планината по време на метероитните дъждове и да се крие в изоставена фабрика. С неговата схема по-добре да се промъква в къмпинга, поне ще спи под звездите. Не ни кефи този пич и го оставяме да си яде вечерята, а ние отиваме да търсим магазина. Пред магазина пък се запознаваме с един американски чичко, който с група приятели също пътува към Аржентина. Той пък най-много се вълнува с какво се храним и как сме се готвили за това пътешествие. Не може да повярва, че единствената ни подготовка е била да спрем цигарите и то от финансова гледна точка. Човекът просто е на здравословна вълна, казва, че си бил запазил стая в хотела, за да може да се наспи хубаво и утре в 6 да е на йога, а след това да направи преход. И на нас ни се прави преход, но всичко по реда си, първо вечеря и сън, а после ще покорим някой местен връх. Любопитни да проверим информацията на канадските хипари, първо проверяваме кофата отзад. Леле, кофата за органични отпадъци е пълна до горе с чушки, домати и портокали и то в много добро състояние, това е направо изумително, защо са ги изхвърлили. Вземаме, колкото за нас двамата, но ако бяхме дори 15 човека без проблем щяхме да се наядем всички. Иска ми се да намеря хора, с които да споделя, но тук няма да намерия такива.
Отправяме се към едно езеро, където сме си набелязали, че ще опънем палатката тази нощ. По пътя виждаме цяло семемейство кошути да пасе трева в града, китайците наоколо са в дива еуфория. Стигаме до езерото и сме единствените, които мислят да спят там, това е много приятно, хората тук са малко подлудени от парите, които харчат или ще похарчат и дали изобщо харчат достатъчно. С това, което намерихме и пилешките бутчета, които си купихме, приготвяме три различни ястия и се получава нещо като неочакван пир.
10.08.2015г.
Сутринта е божествена, а около нас все още няма и хора. Знаем, че това няма да е за дълго и затова първо се изкъпваме. Банята я организираме до един бор, който е толкова голям, че е като истинска душ кабина. Хората вече идват, но никой не вижда, че се къпем. Малко по-късно при нас идва един човек, който казва, че на територията на целият парк е забранено къмпингуването, и че сме извадили голям късмет, че никой не ни е видял. Щели са били да ни треснат голяма глоба, която айде все тая, няма да я платим така или иначе, но щяха да ни дигнат в безумен час след уморителен ден. След тази информация, бързо прибираме палатката и чак след това закусваме. После се връщаме в града, за да разберем кои са хубавите пътеки за еднодневни разходки. Хората от центъра за посетители са с промити мозъци и повтарят едно и също като папагали: “всички пътеки са хубави, но скъпи, имаме по 2,5 милиона туристи, дивата природа е красива, но опасна и трябва да се страхуваме от нея, и ако мечка бъде хваната да яде човешка храна ще трябва да бъде застреляна”. Оффф, понякога е много напрягащо да се комуникира с роботи, моля натиснете 1, моля натиснете 5, моля натиснете #, наистина така се чувствах. Решаваме да отидем в местната библиотека, за да свършим малко работа и после да се махаме от това алчно за пари градче. В библиотеката не е много по-различно, искат пари за всичко и ни гледат като полезни изкопаеми, защото ни личи, че не харчим по 200$ на ден. Все пак ползваме интернета, а след това си намираме чудно място за нощувка.
Сутринта е божествена, а около нас все още няма и хора. Знаем, че това няма да е за дълго и затова първо се изкъпваме. Банята я организираме до един бор, който е толкова голям, че е като истинска душ кабина. Хората вече идват, но никой не вижда, че се къпем. Малко по-късно при нас идва един човек, който казва, че на територията на целият парк е забранено къмпингуването, и че сме извадили голям късмет, че никой не ни е видял. Щели са били да ни треснат голяма глоба, която айде все тая, няма да я платим така или иначе, но щяха да ни дигнат в безумен час след уморителен ден. След тази информация, бързо прибираме палатката и чак след това закусваме. После се връщаме в града, за да разберем кои са хубавите пътеки за еднодневни разходки. Хората от центъра за посетители са с промити мозъци и повтарят едно и също като папагали: “всички пътеки са хубави, но скъпи, имаме по 2,5 милиона туристи, дивата природа е красива, но опасна и трябва да се страхуваме от нея, и ако мечка бъде хваната да яде човешка храна ще трябва да бъде застреляна”. Оффф, понякога е много напрягащо да се комуникира с роботи, моля натиснете 1, моля натиснете 5, моля натиснете #, наистина така се чувствах. Решаваме да отидем в местната библиотека, за да свършим малко работа и после да се махаме от това алчно за пари градче. В библиотеката не е много по-различно, искат пари за всичко и ни гледат като полезни изкопаеми, защото ни личи, че не харчим по 200$ на ден. Все пак ползваме интернета, а след това си намираме чудно място за нощувка.
- Повече снимки може да видите тук: www.facebook.com/cycle4recycle
- Ако искате да ни помогнете, натиснете тук
моля, споделяйте за нас :)
Благодаря! :)
