текст: Яна Меламед
фото: Вячеслав Стоянов
03.07.2015г.
На сутринта идва човекът от поддръжката, за да прибере боклука и да сложи тоалетна хартия. Явно не му пука, че има палатка и още един пич, който спи в колата си. Вече започват и да идват посетители на кенефа и решаваме да станем и да закусим. Докато си пием кафето, растафарянинът ни предлага да му помогнем с растафарянските му неща, защото смята днес да стигне Аляска.
Много добре ми се отрази запознанството с този младеж. Сякаш мозъкът ми най-накрая успя да смели многото натрупала се информация и нещата се подредиха. Залива ме страхотно спокойствие, най-накрая не ми пука, че около мен е пълно с мечки и мога спокойно да си подредя багажа и да се погрижа за себе си. Толкова съм спокойна, че стигам до прозрение за пътя и хилядите неща, които уча всеки ден. Например, днес научих, че мога да се изкъпя много добре само с един литър вода и то без да ме безпокоят проклетите комари. Наистина те са голяма напаст, който не е бил тук на колело с палатка никога не може и да си представи за какво става въпрос. От главата до петите, всяко квадратно милиметърче от кожата ми има пъпка от комар, включително под косата, в ушите, в ъгълчетата на устата и очите, в носа, по клепачите, между пръстите на краката.
Та, да се върнем на къпането. Макар заобиколени от вода през цялото време, можем само да се освежим, но не и да свалим слоевете пот, сол и прах, които са добре запечатани от слънцето. А пък и в момента, в който се съблечем, проклетите кръвопийци атакуват. Решението се оказа много просто - на сектори, за да може да се защити по-голямата част от кожата. Търкам здраво с чорапа от Марийка и Хипстерчето и резултатът е повече от задоволителен. Много е хубаво да успяваш да си дадеш и почивка на съзнанието, не само на тялото. Това напълно променя нещата.
Интересно и каква комуникация започваме да развиваме със Слав. Той ме поглежда и се плесва по бузата, от което аз разбирам, че имам комар на моята буза и повтарям движението. После аз го поглеждам и се плесвам по челото, от което той разбира, че го смуче комар на челото. Сякаш лека полека придобиваме контрол един над друг.
След банята и качественото измиване на съдовете, се заемам да изгоня комарите от палатката с една кърпа. Поради пухените спални чували се получава смешна гледка на това как трепя комари и хвърчи перушина.
Тукашните гори са сякаш мястото, което съм търсила цял живот. Омагьосана, вълшебна гора, където живеят всички приказни същества, феи, елфи, джуджета, енти, кентаври. И шантавото време - когато грее слънце, винаги е след обилен дъжд и всичко блести, направо свети, дърветата и тревата са в приятна, мека светлина, а насекомите и птичките се развихрят в прекрасни симфонии. Вятърът носи чудни аромати с лек привкус на мокра козина. Заобиколени сме от мечки през цялото време, но не ги виждаме, природата доста добре ги е скрила с черната им козина.
Прекрасна, спокойна сутрин, която се проточва до два часа следобед. Потегляме и точно избягваме поредния кратък, но обилен дъжд. Пълна идилия, сякаш сме единствените хора тук, а във въздуха се носи музиката на Вивалди. Интересен е контрастът между тук и Аляска. Там сякаш всичко беше откачено, лудостта се носеше във въздуха, но тук определено е царството на хармонията.
По пътя се запознаваме със Себастиян, който е канадец и се мести от Отава във Ванкувър на колело. От разказите и впечатленията му веднага го класифицираме като наш човек, жалко, че е в другата посока. Той иначе много се въодушевява от нащо пътешествие и казва, че след няколко месеца би ни засякъл в Калигорния, за да продължим заедно към Мексико.
Малко преди крайната цел за днес намираме току-що блъснато зайче на пътя. Не е премазано и кървящо, само му е счупен врата. Тъй като е още топло го взимаме с нас за вечеря. Пристигаме в градчето едва в 9 и сме доста изморени, но бързо се ориентираме и намираме най-хубавото място за спане. На брега на едно езеро. Нямаме сили да готвим заека и хапваме набързо преди да припаднем в чувалите.
фото: Вячеслав Стоянов
03.07.2015г.
На сутринта идва човекът от поддръжката, за да прибере боклука и да сложи тоалетна хартия. Явно не му пука, че има палатка и още един пич, който спи в колата си. Вече започват и да идват посетители на кенефа и решаваме да станем и да закусим. Докато си пием кафето, растафарянинът ни предлага да му помогнем с растафарянските му неща, защото смята днес да стигне Аляска.
Много добре ми се отрази запознанството с този младеж. Сякаш мозъкът ми най-накрая успя да смели многото натрупала се информация и нещата се подредиха. Залива ме страхотно спокойствие, най-накрая не ми пука, че около мен е пълно с мечки и мога спокойно да си подредя багажа и да се погрижа за себе си. Толкова съм спокойна, че стигам до прозрение за пътя и хилядите неща, които уча всеки ден. Например, днес научих, че мога да се изкъпя много добре само с един литър вода и то без да ме безпокоят проклетите комари. Наистина те са голяма напаст, който не е бил тук на колело с палатка никога не може и да си представи за какво става въпрос. От главата до петите, всяко квадратно милиметърче от кожата ми има пъпка от комар, включително под косата, в ушите, в ъгълчетата на устата и очите, в носа, по клепачите, между пръстите на краката.
Та, да се върнем на къпането. Макар заобиколени от вода през цялото време, можем само да се освежим, но не и да свалим слоевете пот, сол и прах, които са добре запечатани от слънцето. А пък и в момента, в който се съблечем, проклетите кръвопийци атакуват. Решението се оказа много просто - на сектори, за да може да се защити по-голямата част от кожата. Търкам здраво с чорапа от Марийка и Хипстерчето и резултатът е повече от задоволителен. Много е хубаво да успяваш да си дадеш и почивка на съзнанието, не само на тялото. Това напълно променя нещата.
Интересно и каква комуникация започваме да развиваме със Слав. Той ме поглежда и се плесва по бузата, от което аз разбирам, че имам комар на моята буза и повтарям движението. После аз го поглеждам и се плесвам по челото, от което той разбира, че го смуче комар на челото. Сякаш лека полека придобиваме контрол един над друг.
След банята и качественото измиване на съдовете, се заемам да изгоня комарите от палатката с една кърпа. Поради пухените спални чували се получава смешна гледка на това как трепя комари и хвърчи перушина.
Тукашните гори са сякаш мястото, което съм търсила цял живот. Омагьосана, вълшебна гора, където живеят всички приказни същества, феи, елфи, джуджета, енти, кентаври. И шантавото време - когато грее слънце, винаги е след обилен дъжд и всичко блести, направо свети, дърветата и тревата са в приятна, мека светлина, а насекомите и птичките се развихрят в прекрасни симфонии. Вятърът носи чудни аромати с лек привкус на мокра козина. Заобиколени сме от мечки през цялото време, но не ги виждаме, природата доста добре ги е скрила с черната им козина.
Прекрасна, спокойна сутрин, която се проточва до два часа следобед. Потегляме и точно избягваме поредния кратък, но обилен дъжд. Пълна идилия, сякаш сме единствените хора тук, а във въздуха се носи музиката на Вивалди. Интересен е контрастът между тук и Аляска. Там сякаш всичко беше откачено, лудостта се носеше във въздуха, но тук определено е царството на хармонията.
По пътя се запознаваме със Себастиян, който е канадец и се мести от Отава във Ванкувър на колело. От разказите и впечатленията му веднага го класифицираме като наш човек, жалко, че е в другата посока. Той иначе много се въодушевява от нащо пътешествие и казва, че след няколко месеца би ни засякъл в Калигорния, за да продължим заедно към Мексико.
Малко преди крайната цел за днес намираме току-що блъснато зайче на пътя. Не е премазано и кървящо, само му е счупен врата. Тъй като е още топло го взимаме с нас за вечеря. Пристигаме в градчето едва в 9 и сме доста изморени, но бързо се ориентираме и намираме най-хубавото място за спане. На брега на едно езеро. Нямаме сили да готвим заека и хапваме набързо преди да припаднем в чувалите.
14.07.2015г.
Тази сутрин доста извратено си припяваме "Зайченцето бяло цял ден си играло, накрая кемпер го блъснало и на чеверменце се въртяло", докато гледаме как огънят придава златист оттенък на вчерашната ни находка. Много вкусна закуска, която от време на време ядем в палатката заради дъжда, но неудобството въобще не ни притеснява, защото все пак ядем царска закуска.
След заека доста ни мързи да потегляме и се разхождаме с обществената лодка из езерото. След това се събираме и отиваме в кафенето с интернет, но той е толкова бавен, че нищо не можем да свършим там, дори пощата не се зарежда. Отказваме се и отиваме в магазина, където искаме да си купим 4 литра сладолед за 9$. Има само една кофа ванилов, но опаковката е разбита. На касата Слав пита дали имат друга в склада, но нямат. Момичето се кани да прибере кофата като брак и ни предлага да си изберем друг вкус. Аз й отвръщам, че нямам проблем със счупената опаковка и ще купим сладоледа, ако ни направият отстъпка. Всичко точно, дават ни 4 литра сладолед за 5$, велика вечеря след гениална закуска. След сладоледа е вече 7 часа и се каним най-накрая да започнем с карането за днес. Аха да тръгнем и при нас идва друг пътешественик. Роб от Англия, той също е на път към Аржентина. Приказваме си 30 минути и продължаваме заедно. Роб е голям пичага, наш човек, доста е забавен.
По пътя ни предстои да направим едно изкачване от 25 км, за да минем прохода Гнам с височина 1241 м. Вали ни нагоре и става доста студено и влажно. Дори мисълта за опъване на палатка ни кара да треперим от студ. За пореден път малко преди отчаянието всичко се подрежда. От лявата ни страна има семейство индианци със запален огън, а от дясната ни страна на около 300 метра има заслон. Семейството е доста мило и ни черпи с топло кафе и си приказваме известно време. Таткото споделя, че преди е правил ловни турове за хора от цял свят, които плащали прескъпо, за да убият животното, което искат. Разказва ни откачена история за някакъв германец, който събирал пари откакто е на 22, за да дойде тук и да убие планинска коза. Дошъл в Канада, за да сбъдне мечтата си на 48. Нашият човек го завел до животното и германецът го гръмнал. Удоволствието му струвало 30,000$, а след това бил толкова щастлив, че давал пари на всички. Това е една от най-безумните истории, които съм чувала, а тук всеки има поне 5. Германецът не е проявил никакви умения, просто са го завели, където трябва, а той само е дръпнал спусъка.
Оставяме семейството на мира и отиваме в заслона. Там е много уютно, има легла с матраци. Това е шестата ни нощ откакто сме тръгнали, в която спим на легло. Имайки предвид студа навън, усещането за лукс е неописуемо.
Тази сутрин доста извратено си припяваме "Зайченцето бяло цял ден си играло, накрая кемпер го блъснало и на чеверменце се въртяло", докато гледаме как огънят придава златист оттенък на вчерашната ни находка. Много вкусна закуска, която от време на време ядем в палатката заради дъжда, но неудобството въобще не ни притеснява, защото все пак ядем царска закуска.
След заека доста ни мързи да потегляме и се разхождаме с обществената лодка из езерото. След това се събираме и отиваме в кафенето с интернет, но той е толкова бавен, че нищо не можем да свършим там, дори пощата не се зарежда. Отказваме се и отиваме в магазина, където искаме да си купим 4 литра сладолед за 9$. Има само една кофа ванилов, но опаковката е разбита. На касата Слав пита дали имат друга в склада, но нямат. Момичето се кани да прибере кофата като брак и ни предлага да си изберем друг вкус. Аз й отвръщам, че нямам проблем със счупената опаковка и ще купим сладоледа, ако ни направият отстъпка. Всичко точно, дават ни 4 литра сладолед за 5$, велика вечеря след гениална закуска. След сладоледа е вече 7 часа и се каним най-накрая да започнем с карането за днес. Аха да тръгнем и при нас идва друг пътешественик. Роб от Англия, той също е на път към Аржентина. Приказваме си 30 минути и продължаваме заедно. Роб е голям пичага, наш човек, доста е забавен.
По пътя ни предстои да направим едно изкачване от 25 км, за да минем прохода Гнам с височина 1241 м. Вали ни нагоре и става доста студено и влажно. Дори мисълта за опъване на палатка ни кара да треперим от студ. За пореден път малко преди отчаянието всичко се подрежда. От лявата ни страна има семейство индианци със запален огън, а от дясната ни страна на около 300 метра има заслон. Семейството е доста мило и ни черпи с топло кафе и си приказваме известно време. Таткото споделя, че преди е правил ловни турове за хора от цял свят, които плащали прескъпо, за да убият животното, което искат. Разказва ни откачена история за някакъв германец, който събирал пари откакто е на 22, за да дойде тук и да убие планинска коза. Дошъл в Канада, за да сбъдне мечтата си на 48. Нашият човек го завел до животното и германецът го гръмнал. Удоволствието му струвало 30,000$, а след това бил толкова щастлив, че давал пари на всички. Това е една от най-безумните истории, които съм чувала, а тук всеки има поне 5. Германецът не е проявил никакви умения, просто са го завели, където трябва, а той само е дръпнал спусъка.
Оставяме семейството на мира и отиваме в заслона. Там е много уютно, има легла с матраци. Това е шестата ни нощ откакто сме тръгнали, в която спим на легло. Имайки предвид студа навън, усещането за лукс е неописуемо.
15.07.2015г.
Спим като царе, закусваме като царе и се моткаме като сополи. Тръгваме от къщата едва в 2 следобед. Поне днес започваме с 25 км спускане. Днес мързелът се носи във въздуха или просто ние сме се омирисали здраво на ленност и я разнасяме около нас, даже комарите ги мързи да ни хапят. По пътя се наговаряме, че като стигнем Искут ще си купим бира. Стигаме до градченцето и влизаме в магазина да питаме за така желаната напитка. Момичето ни казва, че най-близката бира е на час път от тук в Дийз Лейк. Час, за нас това означава цял ден с колелата в обратната посока. Не е било писано днес. Не намираме хубаво място за спане днес и оставаме на място за почивка до пътя, но поне имаме лукса на маса и тоалетна. Опъваме палатките и Роб се бъзика относно това как изглеждаме в очите на хората: "Виж ги, похарчили са всичките си пари, за да стигнат до тук, а сега трябва да спят до кенефа". Докато се смеем до нас спира една огромна каравана, теглеща кола. Старецът също мисли да нощува тук. Откачено е колко е голяма караваната му, а подобно на трансформърс, започва да се разширява от всички страни. Дали накрая ще се превърне в триетажно имение с басейн и двор.
Малко след това идва двойка аржентинци, които са нарисували пътешествието си на колата. Оказва се, че са младоженци тръгнали на сватбено пътешествие, което е към своя край. Искаме да си поговорим с тях, но техният английски е много зле, а нашият испански още го няма никакъв.
Спим като царе, закусваме като царе и се моткаме като сополи. Тръгваме от къщата едва в 2 следобед. Поне днес започваме с 25 км спускане. Днес мързелът се носи във въздуха или просто ние сме се омирисали здраво на ленност и я разнасяме около нас, даже комарите ги мързи да ни хапят. По пътя се наговаряме, че като стигнем Искут ще си купим бира. Стигаме до градченцето и влизаме в магазина да питаме за така желаната напитка. Момичето ни казва, че най-близката бира е на час път от тук в Дийз Лейк. Час, за нас това означава цял ден с колелата в обратната посока. Не е било писано днес. Не намираме хубаво място за спане днес и оставаме на място за почивка до пътя, но поне имаме лукса на маса и тоалетна. Опъваме палатките и Роб се бъзика относно това как изглеждаме в очите на хората: "Виж ги, похарчили са всичките си пари, за да стигнат до тук, а сега трябва да спят до кенефа". Докато се смеем до нас спира една огромна каравана, теглеща кола. Старецът също мисли да нощува тук. Откачено е колко е голяма караваната му, а подобно на трансформърс, започва да се разширява от всички страни. Дали накрая ще се превърне в триетажно имение с басейн и двор.
Малко след това идва двойка аржентинци, които са нарисували пътешествието си на колата. Оказва се, че са младоженци тръгнали на сватбено пътешествие, което е към своя край. Искаме да си поговорим с тях, но техният английски е много зле, а нашият испански още го няма никакъв.
Повече снимки може да видите тук: www.facebook.com/cycle4recycle
моля, споделяйте за нас :)
моля, споделяйте за нас :)
